— Тоест вие смятате, че смяната на съдията се е дължала на чиста случайност? — недоверчиво уточни Роман.
— Разбира се — уверено отговори Тамила. — Можете да не се съмнявате. Съдията сам помолил да го сменят, вечерта преди състезанията се случило нещо в семейството му, някаква неприятност — разболял ли се някой, умрял ли… не знам. С една дума, трябвало спешно да се прибере вкъщи.
— Вкъщи?
— Ами да. Съдията Елисеев е от Перм, там е цялото му семейство, а състезанията се провеждаха в Москва.
— Ясно. А с кого го смениха?
— С Ярцева.
— Тя от Москва ли е?
— От Екатеринбург.
— Тогава още един въпрос: може ли да са платили на Елисеев, за да помоли да го сменят под предлог, че в семейството му се е случило нещастие?
Тамила го погледна замислено.
— Добър въпрос. Правилен. Може да са опитали, разбира се. Ако със сигурност са знаели, че следващият в списъка е резервите е нужният им човек. Но Елисеев не би взел пари. Главата си залагам — не би взел. Той беше от хората, които наричаме неудобни. С него не можеш да се разбереш с пари.
— Ами с Ярцева?
— О, това е съвсем друго нещо! Ярцева се слави със своята „удобност“ и любовта си към скъпи подаръци във вид на кожени и бижутерийни изделия. Нали ви казвам: на Власов и неговата партньорка просто не им провървя, че резерва се оказа именно тя.
— Ще ми дадете ли координати? — с мила усмивка помоли Дзюба.
— Разбира се — кимна Тамила Варламовна и добави: — Ако все още са валидни.
До петнайсет нула-нула — когато Дзюба бе обещал на Антон да бъде в службата — оставаха повече от два часа. Роман твърдо отказа любезно предложената гощавка, тръгна си от гостоприемната къща на Аласания и използва времето ефективно: до три часа беше готов да докладва, че съдията от международна категория Ярцева е жива и здрава и благополучно живее в родния си уралски град, а съдията Елисеев преди няколко години се е преместил от Перм в Москва и преподава в института, който по запазил се още от съветски времена навик хората наричат „инфизкулт“, но който впоследствие многократно е преименуван и днес носи вече съвсем друго, по-дълго и сложно име.
— Дадох на Каменская данните на Елисеев, тя обеща да поговори с него, ако е в Москва — въодушевено говореше Дзюба.
Антон обаче беше настроен доста скептично.
— Какво се надяваш да измъкнеш от тази история? За какво ти е съдията? Ромка, времето тече, а ние тъпчем на едно място. И ти, вместо да си гледаш работата…
— Гледам си работата… — твърдо отговори Дзюба. — Сигурен съм, че Ярцева ще е следващата жертва, защото тя е ощетила Власов. Но Ярцева никога в живота си няма да признае, че е била подкупена. Затова трябва да получим от Елисеев показания как са го принудили да поиска замяна и да замине.
— Толкова ли си сигурен, че са го принудили?
— Абсолютно съм сигурен.
— Ами добре — въздъхна Антон. — А ако го няма в Москва?
— Ще го намерим.
— Интересно, с какви пари смяташ да го издирваш? Със собствени? — изсумтя Сташис. — Или може би си забравил, че следователят не одобрява това, с което се занимаваме сега с теб?
— Кирган ще плати — каза Ромка.
Въпросът кой ще плати, се оказа далеч не безсмислен. Настя Каменская без усилие намери съдията Елисеев в Руския държавен университет по физическа култура, спорт и туризъм. Щом чу, че ще стане дума за убийството на Михаил Валентинович Болтенков, съдията, доцент в една от катедрите, изрази пълна готовност да сътрудничи, при това явно не обърна внимание, че му се предлага да сътрудничи не на официално следствие, а на частен детектив. Ала още щом стана дума за въпросния шампионат на Русия, на който Елисеев е трябвало да съдийства при спортните двойки, събеседникът на Настя се натъжи и започна да усуква. Личеше, че не му се иска да обсъжда този въпрос.
— Ако не ми обясните защо сте били принуден да поискате замяна и да заминете, аз ще бъда принудена да си мисля, че сте постъпили нечестно — откровено го предупреди тя.
Стояха до прозореца, точно по средата на дългия коридор, в чийто край се намираше вратата към басейна. Елисеев гледаше Настя тъжно, но не криеше очите си.
— Добре, ще ви кажа защо се принудих да замина. Макар че няма с какво да се гордея.