Той помълча, после продължи:
— Бяха задържали сина ми с наркотици. Заплашваше го сериозна присъда. Трябваше спешно да замина за вкъщи и да се опитам да реша проблема. Жена ми беше изпаднала в паника, когато ми се обади.
— Ясно. Успяхте ли да решите проблема?
— Да — кимна Елисеев. — Трябваше да успея, докато още течеше досъдебното производство, защото, ако бяха възбудили наказателно дело…
— В течение съм — каза Настя. — Мога ли да попитам за името на човека, с когото решихте проблема?
— Не — твърдо отговори Елисеев. — Разберете ме правилно.
— Разбирам ви — каза тя. — Не е трудно, сама ще го науча.
— Моля ви — повиши глас Елисеев, — недейте, моля ви! Колко години минаха! Защо трябва да се разравя тази история? Аз се съгласих да ви разкажа откровено как стана всичко, това не ме издига в очите ви, разбирам. И офицера, с когото се разбрах, също няма да го похвалят за такава постъпка. Но това е живот, разберете! Всички правят така. И никой не влиза в затвора нито за даване, нито за вземане на подкуп. Защо изобщо ровите в това? Какво отношение може да има то към смъртта на Миша Болтенков?
— Никакво — усмихна се Настя. — А след тази случка срещали ли сте Владимир Власов? Разговаряли ли сте някога след това с него? Може би сте се карали?
— Да се караме? — просветна смайване в очите на Елисеев. — Ама какво говорите? Де се е чуло и видяло спортист да се кара със съдия? Никога и по никакъв повод! Спомням си Власов от други състезания, вече след онова първенство. И на предишни съм го забелязвал. И на тренировки, разбира се. Та вие сигурно знаете, че съдиите задължително гледат спортистите на тренировки, за да имат представа за нивото на тяхната подготвеност и после по-обективно да отсъждат на състезания. Едно е, когато съдията види, че на тренировки спортистът в осем от десет случая успешно изпълнява определен скок, тоест напълно владее този скок, и съвсем друго — когато той скача десет пъти и осем от тях — несполучливо. Значи този скок определено не е в неговия арсенал. И ако фигуристът изпълни несполучливо същия скок на състезание, съдията вече е съвсем наясно дали това е случайност, или закономерност. Съответно може да му отнеме повече или по-малко точки. Така че, повтарям, аз, естествено, съм виждал този фигурист, но никога не съм общувал лично с него. И все пак защо ме питате за Власов? Аз чух, че е арестуван Валерий Ламзин, а не Власов.
— Питам ви не за Власов, а защо тогава са ви заменили с Ярцева.
— И това има ли отношение към…
— Знам ли, знам ли… — загадъчно отговори Настя.
Трябваше да летят за Перм и да разучат всичко на място. Може би синът на този Елисеев наистина е бил заловен с наркотици и любящият баща се е завтекъл от Москва, за да измъкне обожаваното си чедо от неприятностите. Но може и това да е лъжа, измислена в движение, ей сега или пък тогава, когато е трябвало той да поиска замяната. А в действителност да са подкупили съдията Елисеев. Да са му дали пари и да са му обещали едно-друго, ако поиска замяна, като се позове на измислени и непроверени от никого обстоятелства. Какво пък, ако в Перм се разбере, че в интересуващия Настя момент синът на Елисеев не е бил залавян от полицията и не е бил обвиняван в нещо, те ще могат да продължат работата си. Ако убиецът наистина е Владимир Власов и ако той е решил да си разчисти сметките с всички, които по един или друг начин са му съсипали живота и спортната кариера, от вниманието му няма да убегнат нито Елисеев, нито Ярцева. Разбира се, при условие че той е научил какво се е случило всъщност.
Ала преди да тръгне за Перм, трябваше да си изясни въпроса готов ли е клиентът да плати разходите. Такава е действителността: плаща онзи, който поръчва музиката. Никаква самодейност, особено свързана с харчене на пари.
— За Перм ли? — недоволно проточи Владислав Стасов, щом чу отчета на Настя. — Ха сега де! Ти не ми обяснявай, ами по-добре кажи каква е тая задачка с пощенската кутия и адвокатите, която си задала на моята Лилка. Тя ме пита, а аз не знам какво да кажа. Така де, какво трябва да направи адвокатът, ако иска свидетелят да бъде разпитан на предварителното следствие, защото разполага със сведения, оправдаващи обвиняемия, а се оказва, че следователят не е получил искането и в съда отхвърлят този свидетел.
— Ами че това е фасулска работа, Владик — засмя се Настя. — Адвокатът отива в най-близкия пощенски клон и изпраща искането с препоръчано писмо с обратна разписка. Именно препоръчано, защото към препоръчаното писмо се прилага опис в два екземпляра и в този опис черно на бяло е написано, че писмото съдържа искане до следователя по еди-кое си наказателно дело, съответно с номера и пълното име на обвиняемия. В пощата му дават квитанция, а на квитанцията се отпечатва датата. Предават на адвоката и втория екземпляр от описа. При това положение следователят, който никак не иска да включи в делото дадените доказателства, вече няма къде да мърда. Първо, препоръчаното писмо с обратната разписка непременно трябва да бъде доставено в секретариата и пощальонът няма да си тръгне, докато не отворят плика и документът не получи входящ номер. И второ, ако вземат нещо да го усукват и страната на обвинението в съда започне да обяснява, че тези доказателства ги няма, защото адвокатът не е изискал тяхното приобщаване при предварителното следствие, тогава адвокатът ще извади от папчицата си двете ценни документчета: на едното — датата, когато е пратил искането, на другото — самото съдържание на искането. И тогава вече съдът няма къде да върви — ще смъмри строго следствието и все пак ще разпита свидетеля.