— И защо си занимавала Лилка с всичко това? — озадачено попита Стасов. — Та тя прави дисертация не по адвокатура, а по криминология.
— Не съм я занимавала, а просто й дадох пример, че човек без практически опит не може да стане преуспял адвокат, който печели добри пари. Защото тя искрено смята, че Антон може да зареже полицията и да стане адвокат. Затова се постарах да й покажа колко малко знае за тънкостите в работата на адвокатите. Е, какво ще кажеш за Перм? Хайде, вземай някакво решение. Или поне попитай клиента — настоя тя. — Той да вземе решение. На мен, разбира се, не ми се лети, защо да те лъжа, но ако трябва, значи трябва.
— Хайде де, ще го питам — сопна се Стасов. — В Перм имам сума ти авери от Омската милиционерска школа, все някой ще ми помогне.
Настя сви рамене.
— Е, ти си знаеш. Нали си началникът.
— Да, аз съм началникът. Затова ти сега ще отидеш в съседната стая и ще ми напишеш пълен отчет за последните… — Той прелисти бележника си и доволно кимна: — За последните пет дни. Не съм видял нито редче от теб! Ти, Аска, от ден на ден ставаш все по нахална! Мислиш, че като сме приятели от сто години, можеш да се държиш как да е?
Тя избухна в смях и с лек жест разроши доста оредялата през последните години коса на шефската глава.
— А ти, гледам, започваш да се чувстваш голям бос, а? Владик, ще напиша отчета си вкъщи, може ли? И утре ще ти го донеса. Или ще ти го пратя по пощата.
— Никакви „вкъщи“! Отивай и пиши тук, няма да си тръгнеш, докато не го напишеш.
Настя направи обидена физиономия, но в същия миг самият Стасов не издържа и също се разсмя:
— Хвана се, хвана се! Как те изработих, а? Разбирам бе, разбирам, че ти няма нито да ядеш, нито да пиеш, нито да спиш, докато не научиш какво се е случило в Перм. Затова реших да те ангажирам с някаква работа, докато аз задействам старите си връзки. Върви! — кресна накрая. — И не ми се мяркай пред очите, докато не подготвиш отчета.
„Ами добре — помисли си Настя и включи компютъра на работното си място. — Докато оформям отчета, току-виж нещо ми се прояснило в мислите. И тъй, в живота на Владимир Власов са се случили събития, които са попречили на успешната му кариера първо като спортист, после като треньор. Размяната на съдиите — Ярцева вместо Елисеев — е попречила на него и партньорката му Третякова да влязат в националния отбор на Русия. Чиновничката Ефимова му е попречила да замине за чужбина и да тренира с нова партньорка, за да се състезава за друга Федерация. Галина Носуленко е направила всичко възможно да го изхвърли от треньорската му длъжност. Бизнесменът Ханджумян го е лишил от възможността да тренира талантливо дете и така да се изяви като способен треньор. Николай Носуленко е уволнил Власов. Това е. Нищо друго, което съществено да е повлияло на живота на Власов. Какво имаме в крайна сметка? Елисеев и Ярцева са живи и здрави. Николай Носуленко е загинал в Гърция. Галина Носуленко е убита, но нейният убиец е открит и осъден. Ефимова е убита, но по съвършено друг начин — заклана е с нож. Бизнесменът Ханджумян е ранен. Всичките тези хора са имали отношение към Власов, но едни от тях са живи, други — не. Онези, които не са живи, са умрели по различен начин. Единствената допирна точка е използваният в два от случаите преправен травматичен пистолет. Може би и в три, но за това ще можем да говорим едва след като получим резултатите от балистичната експертиза по случая с Ханджумян. Слабичко, много слабичко. Не издържа никаква критика. На пръв поглед версията за връзка на Власов с престъпленията изглежда толкова привлекателна, но като огледаме всичко — пълна нула. И най-важното: в нея по никакъв начин не се вписва убийството на Михаил Болтенков. Болтенков е направил Володя Власов шампион на Русия като индивидуален състезател младша възраст. Когато Власов е напуснал активния спорт, именно Болтенков го е взел при себе си като втори треньор. И Власов не би изпитвал към своя бивш треньор нищо освен благодарност. Вярно, там имаме травматик. Прав беше Стасов. Много е полезно да се правят отчети.“