Щом приключат балистичната експертиза по делото за покушението срещу Ханджумян, ще настъпи окончателна яснота. Оръжието от нито едно от четирите престъпления не е намерено. Следователно налице са всички основания да се предполага, че става дума за едно и също оръжие. Уж всичко се подрежда, но защо Ефимова е била убита с друго оръжие? Ако огнестрелното е било едно и също и през цялото това време се е намирало в ръцете на престъпника, какво му е пречело да се възползва от него? Загубил го е? Било е откраднато? Но нали убийството на Болтенков е извършено два месеца след смъртта на Ина Викторовна Ефимова и в този случай убиецът е ползвал именно травматика. Защо обаче за Ефимова е направено такова странно изключение? Не е имало възможност за стрелба? Не става: Ина Викторовна е била намерена мъртва в своя автомобил, паркиран в двор на блок, на около сто и петдесет метра от сградата, в която е бил салонът за красота, който тя е посещавала редовно — не е намерила по-близко място за паркиране.
Ефимова е лежала колкото е трябвало на сеанса при козметичката, посетила е солариума, направила си е епилация, излязла е, изминала е сто и петдесетте метра, свърнала е в двора и се е качила в колата си. Убиецът е трябвало да приближи към нея откъм шофьорското място. Напълно удобно за стрелба. За нож — съвсем неудобно, като се има предвид, че жертвата вече е била в колата.
Какво казват експертите по случая с Ефимова? Че ударът е бил нанесен от горе надолу, а не отстрани, тоест престъпникът е бил по-висок от потърпевшата. Такъв удар може да е бил нанесен само в случай че Ефимова е стояла права. Убиецът е приближил в момента, когато тя е отворила вратата на колата, нанесъл е удара, подхванал я е под мишниците и внимателно я е настанил на седалката. В такова положение е била намерена.
Защо нож? Защо не пистолет? На пръв поглед отговорът е очевиден: следобеден час, светло, към двора гледат много прозорци, звукът от изстрела е могъл да привлече нечие внимание и престъпникът е рискувал да го забележат. Разбира се, намерени са случайни свидетели, но те са видели само мъж с яке и нахлупена качулка. Няма да могат да разпознаят никого. При изстрела такива свидетели биха били много повече и тогава непременно щяха да се намерят хора, които са се движели насреща и са могли да видят лицето му. Впрочем и това не е сигурно: силно нахлупената качулка, съчетана с шапка и шал например, прави възможността за разпознаване на лицето практически нищожна.
И тъй, ножът е използван заради светлия следобеден час. Но пак остава въпросът: защо? Защо всички останали престъпления са били извършени в тъмната част на денонощието и при пълна липса на свидетели, а Ефимова е била убита през деня? Може би нейният начин на живот не е предполагал ситуации, при които тя би останала сама по тъмно на безлюдно място? Може би, може би.
Впрочем дългогодишната практика на Настя по разкриване на убийства подсказваше еднозначно: престъпникът крайно рядко променя начина на извършване на престъплението, ако този начин е ефективен за него и няма никакви допълнителни обстоятелства, които правят използването му невъзможно. Нужни са много солидни причини, за да се принуди човек, два пъти стрелял с пистолет по жертвите си, да използва нож, а после отново да се върне към огнестрелното оръжие.
Трето основание за анализа е мотивът. Ина Викторовна Ефимова е допринесла да не пуснат Власов в чужбина да тренира и да се състезава за друга държава. Това е ясно. Но нали не тя е взела окончателното решение, а чиновникът от Федерацията на Русия. Да, тя е повлияла. Но защо на чиновника не е отмъстено? Галина Носуленко (която може да бъде включена в списъка с много уговорки, свързани с недобросъвестност на следствието, когато беден пришълец, зле говорещ руски, просто е принуден по различни начини да признае нещо, което не е извършил) старателно е пропъждала Власов от спортната школа, не се е гнусяла от никакви методи. И това е разбираемо.
Бизнесменът Ханджумян е платил, за да оставят сина му в групата, и в крайна сметка от нея е било отписано талантливото дете, тренирано от Власов. Е, вероятно в света на спорта това е достатъчно основание за омраза и отмъщение.
Ами полицаят от Перм? Лесно можем да се досетим как е станало всичко: на този офицер, в онези времена още капитан от милицията, са платили добре, за да „залови на местопрестъплението“ сина на съдията Елисеев — човек неудобен, с когото в онзи момент е било невъзможно да се разберат. Елисеев трябва спешно да отлети за града си, за да уреди работите и да спаси детето си, а на ред в съдийските списъци е съдията Ярцева — човек проверен, предан и стабилен.