А сега да разгледаме в рамките на същата концепция хората, които са потърпевши. Полицаят от Перм се е борел не за кариера, а за собствения си джоб. Леле-леле, колко грозно… Галина Носуленко се е стремяла не да направи спортна кариера, а да се омъжи за московчанин с жилище и да заживее в столицата. Ина Ефимова също не е рискувала кариера, а се е опитвала да си напълни джоба с всяка възможна копейка. Каква лоша лелка. Хрант Артурович Ханджумян изобщо не се е занимавал със спорт, пробутал е синчето си, за което е платил добри пари. И ако си затворим очите за убийството на Михаил Болтенков, прекрасно се извежда формулата: престъпникът може да приеме и е готов да прости всякакви постъпки, свързани със собствената му (именно с неговата собствена, това е важно!) кариера или с някаква друга. Виж, за постъпки, продиктувани от чиста алчност, ненаситност или тщеславие, е готов да отмъщава.
Тогава всичко се подрежда. Всичко. Освен Болтенков. Няма постъпка, за която Власов би могъл да го мрази. Болтенков го е направил шампион, Болтенков доброволно го е дал на друг треньор, който е бил готов да развива у младия спортист таланта на състезател в двойка, макар че никой не обича да отстъпва перспективни спортисти, камо ли шампиони, за които се трупат надбавки върху заплатата, и всички се бият за такива до последно. Нещо повече, впоследствие Михаил Валентинович е взел Власов на работа като втори треньор, докато той е следвал. Отношенията им винаги са били прекрасни, нито един конфликт.
Прекалено много допускания. Прекалено много. Алибито на Власов говори единствено, че той има все още неразкрити от оперативните работници значителни доходи, които му позволяват да плаща на някакъв наемник. Възможно ли е? Напълно. Разкриването на убийството на Галина Носуленко може да се окаже следствие от фабрикуване и изтръгване на показания и признания, това у нас се случва много често. Възможно ли е това? Възможно е и още как! Използването на нож при убийството на Ефимова е резултат от обмисляне на ситуацията и осъзнато вземане на решение за избора на оръжие на престъплението, като се има предвид мястото и времето. Реално ли е? Ами ако този наемник е достатъчно разумен и опитен в работата си, напълно.
Но Болтенков, Болтенков… С него нищо не се връзва. Значи или Настя е сбъркала формулата за подбора на жертвите, или съвсем други хора и по съвсем други причини са убили Михаил Валентинович Болтенков. Или…
— Или ние — тя не забеляза как произнесе финала на размислите си на глас — не знаем нещо за Болтенков.
В нея се впериха два чифта смаяни очи: тъмните и внимателни на Антон и яркосините и пламнали — на Ромка.
— Какво ме гледате така? — ядосано попита Настя. — Ставайте, да вървим при жената на Болтенков.
— Тя нищо не знае — продума потиснато Дзюба. — Няма никакво отношение към спорта, лекарка е в МЧС и когато Власов е тренирал при Болтенков, двамата още не са били женени. С нея разговаряхме и Федя Улянцев, и аз, и Баглаев я разпита. Изобщо не е в течение на спортните истории.
— Но той е имал първа съпруга — добави Антон. — И между другото, нея Баглаев не я е разпитвал.
— Имаме ли данни за нея?
Антон въпросително погледна Дзюба, за пореден път днес почувства бодване в самолюбието: как можа толкова небрежно да се отнася към работата си! Срам и позор. Добре че поне се сепна не прекалено късно. Може би изпуснатото още може да се навакса. Слава богу, Ромка не го подведе, наистина се е раздавал за двама.
— Имаме — отвори бележника си Роман — и името, и адреса, и местоработата. И телефонния й номер имаме.
— Обади се, разбери се с нея — изкомандва Настя. — Аз сега набързо ще подредя на масата каквото имаме за ядене, защото тръгнем ли, изобщо не се знае кога ще сложим залък в устата си.
По принцип тя имаше съвсем друг план за днешния ден и работата с Антон и Роман по никакъв начин не влизаше в него, но пък предвиждаше пазаруване в супермаркета и приготвяне на храна за мъжа й, племенника й и Петручо. Тя успя да нахрани Санка и Петя с каквото намери в хладилника и шкафовете, но с оскъдните остатъци не би успяла да задоволи двамата силни и здрави млади мъже. И все пак трябваше да измисли нещо. Дали да бъдат топли сандвичи? Вярно, няма какво да сложи в тях: не са останали нито салам, нито кашкавал, всичко отиде за обяда на Петка. Но в края на краищата, ако намаже филия с масло и я запече във фурната, със сладък чай ще свърши работа. Все е по-добре от нищо. Може набързо да свари и макарони, да ги залее със същото това масло и да ги поръси със захар, така, както бяха хранили самата нея, когато в Москва имаше криза с продуктите и невинаги можеше да купиш каквото искаш. С една дума, ще се справи някак, важното е, че момчетата няма да умрат от глад.