— Но те не може да не са се виждали — каза Дзюба. — По длъжност Орехов отговаря за доставките за „Оксиджин“, тоест трябвало е постоянно да контактува с отдела на Олга Виторт, а Власов работи точно в този отдел.
— Значи конфликтът им е свързан именно с бизнеса — направи извод Антон. — Ето защо Филип не го обсъжда явно — и без това никой от неговите приятелчета, с които той приятно прекарва времето си, не познава Власов и нищо няма да разбере за проблемите им в работата.
Възцари се мълчание, при това всеки разбираше какво именно е останало недоизказано. Пръв наруши мълчанието простодушният Петя.
— Не, ако ще се набъркваме там, няма да стане бързо, защитата е такава, че не можеш да я разбиеш за пет минути. И лесно ще ни хванат.
— А още по-лесно ще ви вкарат на топло — добави Дзюба. — Но и без това, щом утре ще ходим при Баглаев, можем да повдигнем този въпрос. Вярно, досадно е оформянето на всичките тези документи, но ако получим принципно разрешение, после можем да се разберем с помощта на лично обаяние.
Да, да се разбиват сайтове на мобилни оператори, е трудна и рискована работа. А е просто необходимо да научат съществуват ли лични контакти между Власов и Орехов. Както показа първата, най-повърхностна проверка, те не общуват в никакви сайтове и никъде не си разменят съобщения и писма. Поне с истинските си имена. Но може просто да се чуват по телефона и да си пращат есемеси?
— Значи така — решително каза Настя. — Ние с Рома сега ще отидем в клуба да видим тоя Орехов. Нещо не ми харесва, дето в мрежата не се намери нито една негова снимка. А ти, Антоне, още утре сутринта се срещни с Олга Виторт и се постарай да изцедиш от нея максимум информация за контактите между Власов и Орехов.
— Ами ние? — хорово попитаха Саня и Петручо. — Ние какво да правим?
— Вие си лягайте.
— Да бе, ще си лягаме! — презрително се тросна Саня. — Защо не ни предложиш да лапнем и биберончета?
— Е, щом не ви се спи, търсете хубаво къде и как са се пресичали пътищата на нашите мили момчета. Който намери пръв, ще получи бонбонче. Антоне, ти ще си ходиш ли или ще останеш тук?
— Аз ще дойда с вас в клуба.
— Не е нужно — спря го Настя. — Не е нужно и тримата да популяризираме физиономиите си там. Нека поне един остане зад кулисите. Ако искаш, поседи в колата, почакай ни. Няма да се бавим много.
— Добре — съгласи се Антон, — прави сте. После ще взема Ромка вкъщи до сутринта, хем ще се посъвещаваме.
— Тогава набързо хапни нещо. Както биха казали в някой южнославянски регион: „Ша прощавате, храждани, трапезата не е като да ви каним“. Но каквато е, такава. А аз сега ще скоча да се преоблека и ще звънна тук-там. Веднага предупреждавам: да не се стреснете, когато се върна. Гледката ще бъде страхотна.
Тя се скри в спалнята, усещайки с гърба си недоверчивите погледи. Само един човек от присъстващите — съпругът й — знаеше в какъв вид може да се появи Анастасия Каменская.
Настя отвори гардероба и замислено огледа съдържанието му. Спалнята беше за гости, тук бяха само техните дрехи с Льошка. Дрехите на Даша бяха в гардеробната до спалнята на стопаните. Какъв вариант да избере? Онзи, за който бе намекнала? Младееща нимфоманка с млад любовник. За този образ трябваше да заеме от дрешките на Дашка и да избере по-късичка пола. Облечена на по-ниската Даша, такава пола ще има напълно прилична дължина до коляното, а при ръста на Настя ще й стига до средата на бедрото. Слава богу, все още можеше да си показва краката, без да се срамува. Или да избере друг вариант?
Тя се просна на широкия креват и извади мобилния телефон от джоба на дънките. Добре че съвсем наскоро се бе обаждала на Йожени (пред хора — Евгения Владимировна, а още по-преди — Женка Монахинята) и й бе напомняла за себе си, така че се бе убедила, че мадам е в добро здраве и няма да откаже да бъде полезна. Минаваше полунощ, но по това време работата на Йожени беше в разгара си.
— Кажи ми, Женечка, имаш ли човек в клуб „Джойстик“? — попита Настя, когато чу в слушалката познатия невинен, кристално звънтящ гласец — именно благодарение на него проститутката Женя бе получила прякора Монахинята. — Не, не е по въпрос за дрога, трябва ми връзка с ръководството, та всичко да е културно. Аха. Аха. Благодаря, коте, аз сега ще се обличам, а ти ми звънни, а?