В действителност Роберт Аркадиевич беше истинският собственик на „Джойстик“, но според официалните документи не се водеше такъв, а фигурираше само като нает управител. Както става почти винаги, клубът се водеше собственост на някой човек, който и хабер си нямаше за това. Виж, Минеев, наричан Миней, от чието име уж бе дошла дамата с розовите панталонки, беше фигура твърде значителна и щом той изпращаше някого, този някой нямаше как да бъде пренебрегван. Не беше правилно. Беше дори опасно. Защото Миней заемаше в МВР толкова висока длъжност, че можеше само с леко движение на нокътя да смаже всеки „подведомствен“ нему клуб. Не се очакваха никакви издънки, Йожени отдавна заемаше мястото на Минеева дама на сърцето, съответно всички своевременно бяха предупредени за всичко.
— Заповядайте, заповядайте — любезно забъбри Сагдеев. — Роберт Аркадиевич ви очаква.
Настя мълчаливо тръгна към вратата, без да поглежда Дзюба, който следваше инструкциите и не изоставаше нито на крачка от нея, като пристъпваше непосредствено зад гърба й. Пред тях подтичваше Сагдеев, отваряше врати и разместваше хора. В клуба беше шумно, многолюдно и задимено, основният контингент се състоеше от младежи на 25 до 35 години, съвсем младите нямаха какво да правят тук — цените в „Джойстик“ бяха солени. Настя със задоволство отбелязваше, че нейното появяване не остана незабелязано. Подир нея се извръщаха, сподиряха я с погледи. Значи бе направила всичко точно: преминаването й през клуба се видя и се чу. Както и беше замислено.
— Налейте на момчето ми и го нахранете — тихо изкомандва Настя на Сагдеев, когато той поспря пред вратата, водеща от общата зала към задния коридор. Кабинетът на управителя се намираше именно там.
— Разбира се — веднага отговори Сагдеев, махна с ръка на някого, посочи Дзюба и бързо и тихо даде нужните разпореждания.
В коридора веднага стана по-тихо, вратата на кабинета на управителя се оказа първата вдясно. Сагдеев почука и влезе, без да изчака покана.
— Роберт Аркадиевич, гостенка от Минеев — докладва той.
— Покани я — чу се приятен, добре поставен баритон. — И се разпореди там.
Настя доста безцеремонно отмести преградилия входа към кабинета Сагдеев и мина напред, като подхвърли в движение:
— Да донесат кафе и вода, негазирана.
Управителят изигра сърдечна любезност — стана да посрещне посетителката и й целуна ръка. Ала щом вратата след Сагдеев се затвори, лицето му стана спокойно и сериозно.
— С какво мога да ви помогна, Анастасия Павловна? Доколкото разбрах, трябва просто да поседите малко в кабинета ми, та всички да помислят, че сте дошли по работа. Нали така? Или нещо не съм разбрал?
— Правилно сте разбрали всичко — усмихна се Настя. — И ви благодаря, че се съгласихте да ми помогнете. Много ви моля, никой не бива да знае за нашите договорки с вас и за молбата на Минеев, дори вашият главен помощник Сагдеев. Нали? Мога ли да разчитам на вас?
— Естествено — кимна Роберт Аркадиевич, — но срещу вашата откровеност. Разбира се, в рамките на разумното. Не обичам да ме имат за безсловесна играчка.
Отново се отвори вратата и чаровно момиче вкара количка с напитки и мезета. Настя направи няколко нервни крачки из кабинета и изрече с ядосан тон:
— Това е нарушение на договорките ни, драги Роберт Аркадиевич, всякакво забавяне на плащанията е недопустимо тук, хората на Ковчежника просто няма да разберат това.
Момичето се канеше да обслужи управителя и неговата гостенка, но се подчини на краткия яростен поглед на Роберт Аркадиевич и уплашено се измъкна. Те отново останаха сами и Настя приседна на тапицираното с мека кожа диванче и с облекчение си събу обувките.
— Ще ви кажа всичко, както си е — меко се усмихна тя. — Във вашия клуб постоянно прекарва доста време един младеж. Трябва да го поопознаем. Не знаем как изглежда, но тъй като е чест ваш гост, ще ви помоля да поръчате на някого от вашите служители да го намери в клуба и да ни го посочи. В залата остана моят помощник, който ще свърши цялата работа. Моето появяване е просто оправдание за присъствието на помощника ми, всички трябва да помислят, че е дошъл с мен, седи и чака да приключат моите делови преговори с вас. Това ще го избави от излишни въпроси и същевременно ще му даде известна свобода. Единственото, за което искам вашата помощ, е да идентифицирате човека, който ни интересува. Би ни отнело много време да го търсим из целия клуб, разпитването е изключено, запознаването трябва да стане случайно и естествено. Ще ни помогне ли някой в това?