— Кога? — бързо попита Настя.
Антон се усмихна.
— Когато трябва, Анастасия Павловна. Точно два месеца преди убийството на полицая в Перм.
— Но защо? За какво е цялата тази галиматия с убийства на хора, които не са му сторили нищо лошо? И сега да излива каква ли не помия върху Власов, с когото почти не се познава. Създава се впечатление, че той иска да вкара в затвора Власов, да му припише вина, като убива именно хора, към които Власов може да има претенции. Но защо? И въпреки това нещо не се връзва: ако е имал за цел да си разчисти сметки с Власов по този начин, той е щял да подхвърля улики, доказателства. Щял е да му подхвърли пистолета, да речем. А срещу Власов няма нищо. Абсолютно нищо. Рома, ти защо мълчиш? Казвай.
— Ами аз някак… — бавно проговори Дзюба. — Всъщност Орехов не ме позна. Отначало дори не можах да повярвам, но — ето на! Мен винаги ме запомнят от пръв поглед, защото съм рижав. И бях абсолютно сигурен, че ще се сети. Но той не си спомни.
— Може да има проблеми със зрението? — предположи Антон. — Ти обърна ли внимание дали не присвива очи?
— Мисля, че не. Но не запомня физиономии, сигурен съм. Докато седяхме на масата, помоли сервитьора да донесе уиски и после напомняше за това на други двама сервитьори, които минаваха наблизо — „докога ще чакам, нали поръчах!“. И приятелчетата на Орехов всеки път през смях му обясняваха, че това не е техният сервитьор. Инак е весело момче, добродушно, изрази ми съчувствието си, задето имам такава шефка, е, нали разбирате каква. Щом си тръгнахте, веднага се обърна към мен и взе да ме разпитва коя сте, що сте. Научи, че съм ваш бодигард, и започна да ме разпитва за оръжия. Аз внимателно изместих темата към нелегалните казина, че нали, по-рано имаше къде човек да поиграе карти, а сега трябва да търси. Той не реагира. Ама никак. Дори очите му не проблеснаха.
— Значи е пълна измишльотина, че Власов е мошеник на карти — направи извод Антон.
— Нали това казвам! — Ромка постепенно заговори по-оживено. — После, когато онова момиче седна на коленете ми, аз подхвърлих една груба шегичка за чистотата и хигиената в половия живот — и пак никаква реакция. Тоест това определено не е негова тема. С една дума, ясно е, че Власов няма никакво отношение към всичко това.
— За ясно, ясно е — проточи Настя. — Но ми се иска да разберем защо. Добре, приятели, време е за лягане. Рома, имаш ли да добавиш още нещо?
— Още нещо ли? — позамисли се Дзюба. — Ами има нещо, но е такова, че… Филип Орехов смята, че всички нормални хора трябва да бъдат също като него. Който не е такъв, е пълен дебил. Аз разбирам, всички хора в една или друга степен смятат себе си за най-правилно мислещите, но при Орехов това някак… доминира ли, да го кажа. Тоест дори през ум не му минава, че някой може да разсъждава различно от него и да иска нещо различно от това, което иска той.
— А какво иска той? — с интерес попита Настя.
— Много пари и да не прави нищо, само да се забавлява. Разни там яхти, седемзвездни хотели, момичета, пиене, с една дума, целият джентълменски комплект на богаташко синче. Никакви идеи за бизнес или желание да стане голям бос, да командва хора, да бичи пари с тонове. Тази страна на живота му е напълно безинтересна. И твърдо вярва, че всеки нормален човек трябва да иска именно това и да мисли именно така.
— Любопитно — кимна Антон. — Това всичко ли е? Или има още нещо?
— Ами… — смути се Дзюба. — Има и още нещо, но дори не знам важно ли е, или не.
— Давай, давай, не се стеснявай — окуражи го Сташис. — Казвай.
— Има един любим израз: „И толкоз!“. Отначало не обърнах внимание, нали всеки си има паразитни думи, така че е нормално. Но после се вслушах по-внимателно. Дори не знам как да го обясня. Общо взето, излиза, че той не вижда далечна цел. Има само някаква близка и смята, че ако я постигне, край, това ще е. Проблемът ще бъде решен.
Настя се намръщи.
— Нещо не те разбрах. Можеш ли да приведеш пример?
— Ами гледайте, ще ви цитирам почти буквално: „Само да има кинти, и светът ще разцъфти! Снежнобяла яхта в Средиземно море, стада първокласни мацки, мегалитри уиски. И толкоз! Животът е рай!“. Сега разбирате ли?
— Сега разбирам — позасмя се Настя. — Човекът смята, че може да прекара целия си живот на яхта в Средиземно море, заобиколен от мацки и пиячка. А какво ще стане, когато парите свършат, а мацките остареят и изгубят свежестта си? Ами ако изведнъж му омръзне? Ами ако самият той започне да остарява и боледува? Не, толкова надалече нашият малък Орехов не се взира, той вижда само близката цел. И толкоз! Добре, да направим равносметката: сега трябва да поспим, а утре сутринта да свършим няколко неща. Антоне, ти ще се срещнеш с Олга Виторт и ще проучиш доколко добре се познават нейният служител Власов и младият Орехов и дали помежду им е имало някакви конфликти. Това първо. Второ: да изясним къде се е намирал Орехов в дните и по възможност в часовете на убийствата на полицая в Перм, на Галина Носуленко и на Михаил Болтенков, а също и в момента на покушението срещу Ханджумян. И ако това, което научим, задоволи нашето любопитство напълно, вие, мили мои, ще трябва да отидете при следователя. Не ви обещавам приятен разговор. Това беше третата точка от нашата обширна програма. Сега четвърто: трябва бързо да съберем всички сведения за фирма „Файтър Трейд“, особено ме интересува ръководителят на службата за сигурност. И психологическата характеристика на Орехов-старши, в частност неговите отношения със синчето му. И последното: проверете всички места, където може да са преправяли травматика. Вече сте ги проверявали със снимката на Ламзин и нищо не сте намерили, после сте направили същото във връзка с Власов — и отново нищо. Ще трябва да го направите и трети път и да проверите Орехов. Имате ли нещо против, че така взех да командвам?