Като финал на работното съвещание Тимур Ахмедович нареди на оперативните работници да хвърлят всички сили за отговора на въпроса откъде, кога и при какви обстоятелства Ламзин се е сдобил с пистолет.
— Ти изясни ли дали е получавал разрешение за притежаване на оръжие? — попита следователят Фьодор.
— Не е получавал — моментално отговори той.
— Значи веднага отхвърляме легалните начини — кимна Баглаев. — Работим само по нелегалните. Трябва да търсим и да разпитваме всички поред. Може Ламзин да е питал някого откъде може бързо да намери незаконно оръжие.
— Ако можехме да знаем точно какво оръжие е имал — жално изхленчи Фьодор. — Девет милиметра — това е всичко, което знаем. А тия, деветмилиметровите, са безброй! Кога балистиците ще дадат отговор?
Следователят, за радост на Дзюба, погледна Улянцев като да беше малоумен.
— Ти да не работиш за първи ден? Като дете си, ей богу! По-рано от седмица балистиците няма да ни дадат отговор. Така че ще трябва да почакаме. Разбира се, аз се обаждах, молих да го направят по-бързо, но каква полза? Не се е родил още следовател, който да не се обади на експертите и да не помоли за по-бърза работа. Така че за „по-бързо“ чака същата опашка като за всички други експертизи.
— Но поне обещаха ли? — с надежда попита Фьодор.
— Обещаха — позасмя се Баглаев. — Но не особено твърдо. Така че на твое място не бих разчитал на бърз резултат.
По пътя към къщи Роман прехвърляше в паметта си всеки момент от разговора в кабинета на следователя, възстановяваше си всяка реплика в опит да напипа онази единствена възможност, която ще му позволи, без да нарушава субординацията, все пак да измести работата по разкриването на убийството в друга посока. Може би Тимур Ахмедович не забелязва очевидното по някакви причини? Може би той, Роман Дзюба, трябва да използва някакви по-силни аргументи, да намери някаква нова информация, която позволява ситуацията да се погледне под друг ъгъл?
Не, Дзюба не успяваше да го направи. И не успяваше, защото на следователя Баглаев не му трябваше работа по разкриването на престъплението. Той смяташе убийството на Михаил Валентинович за вече разкрито. И от оперативните работници искаше само едно: доказателство за виновността на Ламзин, което ще му позволи да приключи следствието, да състави обвинителния акт и да предаде делото в съда.
Дзюба разбираше, че следователят не е идиот, че той прекрасно вижда слабостта на позицията си. Но тъй като бяха извършени задържането и обиските и бе получено разрешение за задържане под стража, на Тимур Ахмедович никак не му се искаше да признае, че може и да е сгрешил. Баглаев щеше да прави всичко, за да докаже, че е прав. Нямаше да бъде непредубеден. Налагаше се Дзюба да направи нещо по този въпрос.
— Рома, хайде все пак да ти сложа да хапнеш нещо — угрижено каза майката на Дзюба, която надникна в стаята му. — Ами че гладен си…
Но Роман беше толкова разстроен, че отказа да вечеря. Още дълго лежа в пълен мрак на дивана с ръце под главата и наблюдава как по тавана прескачат светлинки от минаващите зад прозореца автомобили. Трябваше да вземе душ, да си оправи леглото и да си легне. Или поне да включи компютъра. Но кой знае защо не му се искаше.
Напоследък техните срещи почти винаги завършваха с изясняване на отношенията. Всичко започваше мило и приятно. Антон идваше при Лиза, ако се бе освободил не много късно, двамата вечеряха или просто пиеха чай, после се любеха. Понякога, ако Елвира можеше да остане с децата през нощта, Антон оставаше у Лиза до сутринта. Но преди да се разделят, момичето все по-често заговаряше за желанието си редовните им срещи да влязат в режим на съвместен живот. Антон прекрасно знаеше мнението на бащата на Лиза, Владислав Николаевич, по този въпрос, но чувстваше, че проблемът не е само в това. И дори, честно казано, изобщо не е в това. А в какво е — не можеше и не можеше да разбере. Нещо го ядеше отвътре, дразнеше го и сякаш го възпираше: не прави това! Ала аргументите, които за Антон изглеждаха разумни, за Лиза не бяха сериозни. И самият той разбираше, че това не са основателните причини. Далеч не са. А кои бяха истинските? Той нямаше отговор.