— Там долу има кутия за такива молби — бързо отговори Лиля, — именно за такива случаи.
— Правилно — кимна Настя с усмивка. — Той пуска молбата в кутията, а после става ясно, че тя не е регистрирана в секретариата и следователят не я е получил. Свидетелят не е бил разпитан. И вече не може показанията му да бъдат изслушани в съда, защото тези показания не фигурират в материалите на предварителното следствие. Какво трябва да направи адвокатът, за да не се случи това?
Лиля мълчеше навъсена.
— Именно — констатира Настя. — Не знаеш. И нито един начинаещ адвокат не знае. Защото това идва само с опита. А онези, които още нямат опит, ги използват по малко по-различен начин. Ти какво, да не искаш Антон да печели пари с помощта на подкупи? Дори теоретически да може да се съгласи на това, като погази своята честност, той пак няма да има право да го стори, защото рискът е много голям. Какво ще прави, ако го заловят на местопрестъплението и го вкарат в затвора? Какво ще стане с децата му? Нали трябва и за това да помисли.
Лиля седеше навъсена и хапеше долната си устна.
— Може да работи в охранителна агенция — отговори накрая, — и там плащат добре, във всеки случай повече, отколкото в полицията, парите ще стигат за бавачка. Антон е в прекрасна физическа форма.
Ах, колко умно! Същинска детска градина!
— Ако отиде в охранителна фирма, за да използва физическите си качества и умението си да стреля, това ще е не по-малък риск и самотният баща Антон няма право да го поема — търпеливо обясни Настя.
Всъщност беше дори странно, че самият Стасов не бе казал всичко това на дъщеря си. Впрочем сигурно бе прибягвал до същите аргументи, които бе изложил пред Настя: кариерата, децата, ревността и прочее. Ами да, ясно е, Лиза в разговорите с баща си винаги е защитавала своя любим, та нали иска да се омъжи за него и смята за свой дълг да докаже, че Антон е свестен, най-добрият от всички. Затова не би могла да заяви на баща си, че смята Антон за егоист. Така че разговорите им не са засягали тези теми.
— Човек би помислил, че в работата на оперативния работник рисковете са по-малко — ехидно възрази Лиза. — Същото е, само дето парите са по-малко.
Е, това е така. Но с известна разлика.
— Права си — съгласи се Настя. — Рискове има, и то сериозни. Но при тези рискове Антон върши работа, която познава и обича, и я върши с удоволствие. А в работата на охранител за него няма да има никаква радост. Усещаш ли разликата?
Лиза отново замълча, изваяният й профил изглеждаше като каменен. Очевидно времето на диалога бе свършило, бе дошъл редът на монолога. Жалко наистина, че момичето не е готово за конструктивно обсъждане. Значи ще трябва да притисне болното място. Ох, колко не й се иска!
— Лиза, сега ще ти кажа едно нещо, което може да ти се стори обидно и несправедливо. Аз не настоявам, че съм права. Само ти предлагам, когато имаш време, да обмислиш думите ми. Съгласна?
— Добре — мрачно кимна момичето.
— Ти обичаш Антон и искаш да се омъжиш за него. Но Антон не може да се ожени за тебе, защото няма право да разрушава живота и кариерата ти, а това би било неизбежно, като се имат предвид неговите финансови възможности и липсата на бавачка или роднини, които биха помогнали за децата. Дотук всичко вярно ли е?
— Ами да речем… — предпазливо отговори Лиза, която прекалено добре и отдавна познаваше Анастасия Каменская, леля си Настя, за да се отпусне и да не очаква някакво подхлъзване от нейна страна.
— Ти смяташ, че Антон трябва да напусне любимата си работа и да се захване с нещо друго, по-доходно. Тогава ти ще можеш да му станеш съпруга, което много ти се иска, без риск за собствената ти кариера. Е, скъпа моя Лиза, не ти ли се струва, че именно ти, а не Антон, се опитваш да решиш собствения си проблем за негова сметка?
Лиза мълчеше, но Настя с крайчеца на окото си наблюдаваше лицето й и виждаше, че момичето трескаво търси контрааргументи. Че няма намерение да се предаде. И не иска да признае, че леля й Настя е права. Опърничава. Самоуверена. Но пък е боец, воюва до последно, а това е хубаво качество.
— Не, не ми се струва — уверено отговори Лиля.
— Докажи — весело предложи Настя. — Ти искаш от Антон определени отстъпки. Добре. А в какво смяташ да отстъпиш ти? Той ще принесе в жертва своята професия, а ти какво ще пожертваш?
Лиля се затрудни да намери отговор на тази нападка.
— Тук, надясно след знака — каза тя, като се престори, че внимателно разглежда номерата на сградите. — Почти пристигнахме. Още около двеста метра. Ето там, онзи блок със зелените балкони.