Впрочем вероятно и самата Олга Виторт много неща не разбира. Тя е сигурна, че човек трябва да има цели, постигането на които обективно се оценява като успех. Художникът, автор на картините, трябва да се стреми да стане известен, да участва в изложби, да получава признание и да продава своите творби. А този… Нищо не му трябва, нищо не иска, продава картините си евтино, иска само едно: „Никой не бива да знае. Това е моето условие“. Защо ли?
Когато Антон влезе в кабинета, Роман Дзюба, ядосано мърморейки, измъкваше от принтера поредния лист.
— Тоха, хайде включвай се, защото вече свят ми се зави — жално помоли той. — Слагам всичко, което намирам, на твоето бюро, поне го погледни, а?
Антон разбиращо кимна и взе дебела купчина разпечатки. Да търсиш оръжие, когато знаеш само, че с него е бил изстрелян деветмилиметров патрон, е весела и продуктивна работа. Указанието на следователя да търсят оръжието, което във физически смисъл не бяха успели да намерят, означаваше само едно: внимателно да преровят всички достъпни бази данни или за неразкрити случаи на откраднат подходящ пистолет, или за също неразкрити престъпления, при чието извършване е бил използван пистолет от същия тип. Е, и можем да си представим колко такива случаи се намират в базите данни при днешното ниво на разкриваемост. Тъпа, но абсолютно необходима работа и за съжаление, единствено възможната, докато експертите по балистика не дадат своето заключение. С деветмилиметров патрон може да се стреля не само с пистолет „Макаров“, този патрон пасва на много видове огнестрелно оръжие. И всички упоменати престъпления с използвани такива оръжия трябва да се намерят, прегледат, обмислят и анализират, да се сравнят с наличните обстоятелства около убийството на треньора Болтенков.
Антон се постара да се съсредоточи върху информацията, която вече бе намерил и разпечатал Роман, но някак не успяваше: все не можеше да изхвърли от главата си случая с парцела на „Рубльовка“. От сутринта бе успял да се види със следователя, който бе възбудил и след заключението на пожарнотехническата експертиза прекратил наказателно дело поради липса на престъпен състав. Пожарът избухнал поради неизправна електрическа инсталация. Никой не бил виновен. Разбира се, Антон попита следователя била ли е разглеждана версия за умишлено убийство на младо момиче на име Журихина, което изгоряло в къщата.
— Ама какво приказваш? — учуди се следователят. — Кабелите са били неизправни, всичко беше чисто, сто пъти проверихме. Ти какво, в експертите ли се съмняваш? Та нали експертизата бе направена при вас, на „Петровка“, знаеш това. Пък и съседите, които разпитахме, казаха, че Маклигини постоянно се оплаквали, че им спира токът — ту изгаряли бушоните, ту нещо друго, а стопанина за никакви поправки не го бивало, целият бил потънал в науката, отвеян човек. А това момиче, Журихина, изобщо на никого тук не била потрябвала, тя била от друг град, пристигнала едва предния ден, никого не познавала тук. Какви врагове би могла да има?
Това звучеше убедително и Антон нямаше никакви основания да се съмнява в добросъвестността на следствието. Трябваше да изхвърли от главата си изгорялата къща на „Рубльовка“ и да се занимава с новото убийство.
Дзюба току поглеждаше часовника си и в осем и нещо виновно каза:
— Тоха, ще си тръгвам! Много ми се налага.
Антон се разсмя въпреки умората.
— Знам го аз твоето „налага ми се“! Сигурно ще отърчиш при твоето бижутерийно девойче?
За връзката на Дзюба с момиче на име Дуня, което работело в една от московските заложни къщи, се знаеше отдавна. На Антон никак не му се искаше да се рови сам в многобройните разпечатки, но се сети за Лиза и премълча. Личният живот изисква и време, и уважение, а без него човек не може да мине.
Антон Сташис погледна с тъга затворилата се зад Роман врата и отново се вглъби в дебрите на информацията.
До блока, където живееше Надежда Игоревна Риженко, Дзюба стигна в девет без пет, като напълно разумно сметна, че щом следователката бе казала „ела след осем“, значи е смятала да се прибере от работа в осем и той трябва да остави на домакинята поне един час, за да се преоблече и да вечеря. Добре че Ленка няма да е вкъщи… Впрочем какво го засяга това? Вече от половин година Лена Риженко не съществува за него. Тя и без това не го забелязваше.
Роман натисна копчето на домофона и подскочи от изненада, когато от кутията се разнесе мъжки глас, който весело каза:
— Влизай, приятелю любезни.
Само след секунда Дзюба се сети, че гласът е на Виталий Кирган, адвокат, почти годеник на Надежда Игоревна. Това „почти“ имаше давност точно от времето, когато самият Роман се запозна с Дуня — ноември миналата година, когато Кирган бе направил предложение на Риженко. Надежда Игоревна в първия момент се съгласи, но после незнайно защо се отказа и поиска да почакат още една година, като обеща след тази година да се върнат към обсъждането на възможността да сключат брак. Следователката и адвокатът бяха все така в близки отношения, но по необясними причини Надежда Игоревна не искаше да сключва официален брак.