— Ами не, аз просто не знам — окончателно се обърка Дзюба и премести пълен с молба поглед към Надежда Игоревна, защото му се стори, че тя го гледа съчувствено и с разбиране. Не като Кирган с неговия постоянен сарказъм и недоверие към всеки и към всичко. — Не знам защо, но изведнъж, само за миг взех, че им повярвах. Нали понякога става така?
Риженко се разсмя:
— Разбира се, става. И на мен сто пъти ми се е случвало. И на Виталий Николаевич също. Но това не е аргумент за съда.
— А кое е аргумент?
— Е, ти прекрасно знаеш, Рома — тя му доля още чай. — Търси. Ако намериш, браво, не намериш ли — значи си се изложил.
— Но как да търся, когато следователят ме товари с търсене на улики, които доказват виновността на Ламзин? И кодекса ми навира в муцуната, цитира ми членове от закона — че нали, нямал съм право да се занимавам с търсене на доказателства, нужни за защитата, че държавата ми била отредила да се занимавам само с обвинението. Нали трябва да му се отчитам, а време откъде? И изобщо…
Докато Надежда Игоревна беше сериозна, от лицето на Виталий Кирган не слизаше усмивката. Той слушаше оперативния работник и сякаш искрено недоумяваше: как може човек, който не е за първа година в полицията, да остане толкова наивен и романтичен, вярващ в тържеството на справедливостта и човешката доброта и почтеност.
— Значи адвокатът трябва да се занимава с това — каза той. — Твоята задача е друга, Рома. Твоята работа е да изпълняваш поръченията на следователя и да издирваш убиеца. А задачата на адвоката е да докаже невинността на човека, който не е убивал. Така че издирвай истинския убиец, щом не вярваш, че е Ламзин. А пък адвокатът ще се погрижи да не осъдят невинен човек. Между другото, кой е адвокат на Ламзин?
— Не знам. Тоест към момента на задържането и първите разпити са канили някого, някой дежурен ще е бил вероятно. А защо вие не се заемете? — с надежда попита Дзюба.
И се изненада от себе си: защо тази мисъл му хрумна едва сега, а не преди час, когато видя адвоката? Хем би било толкова хубаво! Виталий Николаевич вече бе доказал, че прекрасно умее да се справя със защитата на неоснователно заподозрени и обвинени хора!
Но Кирган само сви рамене и отново на лицето му се изписа иронична усмивка.
— Още никой не ме е канил — отговори той.
— Е де, Виталий Николаевич — примоли се Дзюба, — хайде моля ви, знам, че можете, тогава толкова много помогнахте на Наташа Аверкина!
Кирган вдигна длан и лицето му моментално стана сериозно.
— Рома, успокой се. Ако толкова ти се иска — нека съпругата на задържания ми се обади. Ще я консултирам, заради тебе безплатно и без да чака ред. А после тя сама да решава ще сключи ли договор с мен, или не. И я предупреди, че ако пожелае да представлявам интересите на мъжа й, това ще й струва доста скъпо, защото аз ще трябва да използвам частни детективи. А това струва пари, и то много. Ще може ли да плати? Защото знаеш ли как се получава често: хората се надяват, че мога да им помогна, а когато после научат колко ще струва това, изпадат в истерия — вече мислено са победили, дал съм им надежда и в един момент въпросът опира до пари. Аз мога и безплатно да поработя, това си е моя лична работа, но на детективите ще трябва да се плати, няма как.
— Благодаря, Виталий Николаевич — разпалено заговори Дзюба. — Страшно много ви благодаря! Още утре ще се видя с жената на Ламзин и ще й кажа. Само че тя ще ме попита за колко пари става дума, поне приблизително. Какво да й кажа?
Адвокатът разпери ръце.
— Е, приятелю любезни, това не мога да ти кажа точно. Средно работата на адвоката по наказателно дело може да струва от трийсет до шейсет хиляди рубли в зависимост от сложността и продължителността на процеса. Но повтарям, изключително от уважение към нашето старо приятелство съм готов да работя по договор срещу чисто символично заплащане. Виж обаче колко ще трябва да се плати на частните детективи — това зависи от задачите им. А обемът на техните задачи ще зависи от това, което вече има налице в разследването, и от това, което тепърва може да се появи в него. И докато не се запозная с материалите по случая, не мога да говоря за задачите, които бих поставял на детективите. Разбра ли ме?
— Виталий — с недоволен вид заговори Надежда Игоревна, която разтребваше масата, — ако смяташ, че мога да се омъжа за човек, който пилее семейния бюджет, много се заблуждаваш. Каква е тая работа срещу символично заплащане? Днес ще направиш отстъпка заради Ромка, утре ще ти дожалее за доверителя, а вдругиден ще тръгнем по просия, защото ще работиш напълно безплатно. Не, драги, с такива благородни пориви ние с тебе няма да създадем семейство.