Наталия Сергеевна изговори това на един дъх и замря. После се разплака.
През сълзи чуваше как Роман й обясняваше, че лъжливите показания в случая ще причинят само вреда, защото ще я питат неведнъж, всеки път ще наблягат на всевъзможни подробности, докато тя не обърка и не се разбере, че свидетелката Ламзина лъже.
— При всяко положение ще ви уловят в противоречия и ще ви допритиснат, а после ще ви накарат да кажете неща, които не искате. Наталия Сергеевна, не е този пътят, по който трябва да тръгнете.
— А кой е? — изхлипа тя и избърса очите си с ръкава на трикотажния суитшърт, с който стоеше вкъщи. — Кой път е правилен за мен? Какво мога да направя за Валера?
— Нужен ви е адвокат. Трябва да се издирят враговете и на убития Болтенков, и на вашия съпруг. Следствието няма да се занимава с това, защото всички обстоятелства говорят за виновността на Валерий Петрович и той вече се намира във временния арест. Следствието не се интересува от други версии.
— А какво може да направи адвокатът? Той ще издирва ли хората, които са искали да причинят неприятности на Валера?
— А, това едва ли — усмихна се Роман. — Той ще потърси услугите на частни детективи. И ако има и най-малка възможност да се докаже невинността на съпруга ви, адвокатът ще може да го направи. Ако сте готова, аз ще ви посъветвам кого да потърсите.
— Колко ще струва?
— Вероятно доста — въздъхна оперативният работник. — Частните детективи струват скъпо. Но без тях адвокатът няма да може да намери цялата нужна информация и всички нужни хора.
Ламзина вдигна глава и го погледна с изсъхнали от сълзите очи, в които се четеше храбра решимост.
— Ще намеря пари.
Тревогата не го напускаше. Имаше чувството, че той, Роман Дзюба, здравата се е подвел и е извършил непоправима грешка. Ох, ще си изпати за това от старшите си колеги, а ако никак не му провърви — и от началството! Той е оперативен работник, офицер от полицията, длъжен е, както му напомни следователят Баглаев, да работи само на страната на обвинението и на ничия друга. А той… Отиде при съпругата на задържания и я посъветва да се обърне към добър адвокат. И не стига това, ами тръгна с нея да се среща с родителите на спортистите, които тренираха в групата на този задържан, Валерий Ламзин. Впрочем, ако прояви повечко дебелокожие, може да се оправдае пред когото си ще, че като добър оперативен работник непременно е трябвало да чуе какво ще кажат родителите за арестувания треньор. От разговорите и с Наталия Сергеевна Ламзина, и със служителите в Двореца на спорта, и със служителите от спортната школа Роман вече знаеше каква е общата практика: на родителите се разрешава да присъстват на тренировки веднъж седмично, обикновено в събота, та те с очите си да видят как тренират децата им, какво са научили, какви елементи усвояват, какви успехи постигат. Но нали тренировки се провеждат не само в събота, така че майките и бащите научават какво става на леда през останалите дни на седмицата само от думите на детето. А детето може много неща да разкаже. При това много фигуристи ги водят или докарват на тренировки бабите им или неработещите майки, които, докато чакат чедата си, се събират в своеобразен клуб, в който разговорите са винаги на една тема: как се водят тренировките, на кого какво казал треньорът, а на кого изобщо нищо не казал, на кого колко внимание отделил. Така че родителите в случая са твърде ценен източник на информация. Ситуацията е остра, а в остра ситуация хората може да проговорят за неща, за които по-рано са мълчали, в частност и за това, което са им разказали вкъщи децата и са ги помолили да не го споделят с никого.
— Аз не искам да правя срещата в кафенето при Двореца на спорта — каза му Наталия Сергеевна Ламзина, която се готвеше да се обади поред на родителите. — Днес има две тренировки, сутрешната вече приключва, а следобед ще има втора, от петнайсет часа. Те ще доведат децата и два часа ще бъдат свободни. Ще ги помоля да дойдат в едно заведение близо до Двореца, на съседната улица. Не искам да се виждам с никого от хората, които работеха с Валера.