30-те адвокати, които работеха в адвокатската кантора, имаха на разположение само осем кабинета — напълно достатъчно, за да може всеки адвокат в своите приемни дни и часове да общува конфиденциално с клиентите си. Кабинетите бяха подредени в дълъг коридор, в чийто край зад едно гише се намираше мястото на секретарката. Навремето, при съветската власт, нямаше адвокатски кантори, а имаше юридически консултации, смятани за „колективен мозък“: всеки гражданин, който се обърнеше за юридическа помощ, можеше да разчита, че за решаването на неговия правен проблем ще бъде хвърлена цялата мощ на личния състав на учреждението. Ето защо помещението беше просторно и общо, нямаше никакви отделни кабинети, всички се виждаха и чуваха един друг. После, когато премахнаха консултациите и на тяхно място се появиха адвокатските кантори, основни понятия станаха „адвокатската тайна“ и „конфиденциалността“, така че огромните по-рано помещения бяха преустроени и преградени като отделни кабинети. Адвокатската етика не одобрява срещите в дома на клиента, а не всеки адвокат има подходящо помещение в собственото си жилище.
Най-често тези кабинетчета нямаха прозорци, което позволяваше да се създаде атмосфера на поверителност и интимност, а и да имаха, те бяха с решетки. Защото адвокатските кантори обикновено се помещават на първите етажи на сградите. Вярно, там няма нещо особено за крадене, адвокатите съхраняват всички дела в домовете си, в никакъв случай в офиса, но безопасността на първия етаж е нещо свято. В самия офис се съхраняват само спогодбите по вече приключените дела и отчетните листове, но пък те се съхраняват цели 80 години. И днес много високопоставени чиновници биха дали какво ли не за тези на пръв поглед абсолютно безобидни документи. Вярно, лесно е да зачеркнеш от паметта минали грозни постъпки, но от документа не можеш да ги изтриеш. Днес си лице на политическа партия и никак не ти се иска всички да научат, че си бил привличан към наказателна отговорност за крупна злоупотреба или че те е осъдила старата ти майка, за да те накара да я подпомагаш материално. Или някакво подобно „украшение“.
Когато снощи по препоръка на Рома му се обади Наталия Ламзина и той й определи среща на сутринта в колегията, Виталий Кирган очакваше да види съсипана от мъка жена, която ще плаче, ще мачка с треперещи пръсти мокра кърпичка и ще говори пресекливо и несвързано. Никак не очакваше да види не една Ламзина, а наведнъж две, при което едната се оказа не само спокойна, но дори агресивна.
— Ще можете ли да освободите татко? — направо от прага, без да поздрави, подзе двайсетинагодишно момиче. — Ще можете ли да направите така, че да го пуснат да се прибере?
Виталий Николаевич потисна в себе си изкушението да й направи забележка за учтивостта и добрите обноски. Хората идват при адвокатите да търсят помощ в различни житейски ситуации, понякога в извънредно тежки и едва ли има смисъл от всеки от тях да очакваш да следва нормите на етикецията. Още повече че Ламзина-старша се владееше много по-добре от дъщеря си и й хвърли строг поглед.
— Здравейте, аз съм Наталия Сергеевна Ламзина — каза тя и протегна ръка. — Това е дъщеря ми Алиса.
— Заповядайте — покани ги Кирган и им посочи столовете, поставени плътно до и без това тясното бюро.
Разстоянието между адвоката и доверителя не бива да бъде голямо. Алиса седна с независим вид и отново повтори въпроса си.
— Все още не познавам делото — уклончиво отговори Кирган, — но на ваше място не бих се надявал на това.
— Защо? — взискателно попита момичето. — Казаха ни, че адвокатите могат да уредят това. Защо вие не можете? Длъжен сте!
Ето на, започна се. Веднъж някой казал на някого. Май имаше такава песен, английска ли беше, американска ли, когато Виталий беше още дете. Адвокатите не бива да дават безпочвени обещания. Нямат право. Но за съжаление, както и във всяка професия, сред тях се намират такива, които нарушават това правило.
— Не — твърдо повтори той. — Аз не мога. И дори няма да се опитвам да обещая. Ако един съдия е постановил мярката за неотклонение, тази мярка могат да променят само обстоятелства, свидетелстващи, че човекът трябва да се намира в дома си. Никакви съображения за доказаност или недоказаност не се приемат. В тези случаи съдията не преценява доказателствата, той само разглежда личността на задържания и наличието на нови фактически обстоятелства, например тежко заболяване на самия задържан или на член на семейството му, на когото са нужни грижи. Както виждам, нито вие самата, нито майка ви сте поразени от внезапно тежко заболяване.