Но не беше толкова лесно да объркаш Алиса Ламзина и тромавите юридически формулировки не я впечатлиха и не я стреснаха.
— Но всички наоколо казват, че този въпрос може да се реши — настояваше тя, — и по телевизията толкова пъти съм чувала, че пуснали ту един, ту друг под домашен арест. Защо другите могат, а вие не можете?
— И другите не го могат лесно — позасмя се Кирган. — И хайде първо да се разберем: какво имате предвид под думите „да решим въпроса“?
Алиса храбро, без капчица смущение го погледна в очите.
— Вие го знаете. В края на краищата хората наемат адвокати заради решаването на такива въпроси и им дават пари именно за това.
Боже, боже… Откъде ли се взема всичко това в главите на хората?
— Адвокати не се наемат, уважаема Алиса Валериевна, адвокати се кацат. Това е принципна разлика. И не им дават пари, а им се изплаща възнаграждение за извършената работа. Ако за вас не беше ходатайствал човек, към когото изпитвам огромна симпатия, аз веднага щях да прекратя нашата среща.
Въздъхна, свали от рафта сборник нормативни актове и го отвори на нужната страница.
— Ето вижте, това е Кодекс на професионалната адвокатска етика. И за нарушаване на кое да е правило от този кодекс мен ме заплашва дисциплинарно наказание, стига се и до лишаване от адвокатски лиценз. А сега прочетете ето това — член 10, точка 1: „Законът и нравствеността в професията на адвоката са по-важни от волята на доверителя“. Разбирате ли? По-важни от волята на доверителя! Вие сте мой доверител, аз съм длъжен да действам във ваш интерес, наистина, но ако вашите интереси се състоят в нарушаване на закона от моя страна, ще прощавате… Законът и нравствеността за мен са по-важни от вашите желания. Ето и по-нататък: „Никакви пожелания, молби или заръки на доверителя, насочени към неспазване на закона или към нарушаване на правилата, предвидени в настоящия Кодекс, не могат да бъдат изпълнявани от адвоката“. Ето това е, безпрекословно. Ако вашите интереси се състоят в намиране на доказателства, оправдаващи или поне поставящи под съмнение виновността на вашия баща и съпруг, аз съм готов да се заема с оказване на такава помощ. Ако сте дошли при мен, за да нося пликове с пари и да „решавам въпроси“, напразно сте си загубили времето. Валерий Петрович няма да бъде освободен от ареста, ако не се намери друг заподозрян, срещу когото има по-значителни улики. Аз не давам празни обещания.
Наталия Сергеевна, която до този момент бе седяла с безучастна физиономия и угрижено прегърбена, внезапно се изправи и със строг сух глас каза:
— Алиса, излез.
Алиса се опита да възрази, но майка й не отстъпи.
— Излез, почакай ме навън.
Момичето с явна неохота излезе от кабинета, след няколко секунди Кирган чу как силно се затръшна вратата към улицата.
— Извинете, Виталий Николаевич — поомекна гласът на Ламзина. — Алиса много обича баща си, просто не е на себе си от ужас. Моля да приемете извиненията ми от нейно име.
Най-сетне разговорът навлезе в обичайното си делово русло и Наталия Ламзина започна да разказва. Тя не говори дълго и личеше, че бе премислила грижливо своя разказ, за да не губи излишно време. Когато свърши, попита:
— Ако сключим договор с вас, ще можете ли да издействате да се срещна с Валера?
— Това е съвсем малко вероятно, но със сигурност ще мога да ви отговоря едва след като се запозная с материалите по делото при следователя. Докато не видя материалите, не мога да ви дам никакви обещания.
— Но нали ви разказах всичко!
— Това не е достатъчно. Вие ми разказахте това, което знаете лично или лично сте видели и чули. А следователят знае, видял е и е чул съвсем друго. И се е ръководил в решенията си не от това, което знаете вие, а от това, което знае той. Това е нормално и правилно.
Известно време Наталия обмисля чутото, после кимна на някакви собствени мисли:
— Добре, ами вие? Вие ще можете ли да получите разрешение за среща?
— Непременно — усмихна се Кирган. — Щом ние с вас подпишем договора, аз ще оформя искане, ще отида с него при следователя и ще поискам две неща: да ме запознае с материалите по делото и да ми даде разрешение за среща. Ако получа разрешението днес, още утре сутринта ще отида в ареста. Между другото, ще помоля и вас още по-рано да отидете там и да ми запазите ред на опашката за стаята за срещи, в противен случай може да чакам там до вечерта, стаите са малко. Ето адреса.