— Ами… — Тя с опасение и известна тревога погледна адвоката. — Ами можете ли да му предадете бележка от мен?
— Не. И хайде повече да не говорим за това.
— Извинете. Исках също да попитам… Роман каза, че ще трябва да наемете частни детективи. Извинете, и за тях ли трябва да казвам „да поканя“?
Кирган тихо се разсмя.
— Може и да се „наемат“. Но аз предпочитам да казвам „да се възползвам от услугите им“, така е по-правилно и звучи с уважение. Напълно е възможно да се наложи, да.
— От какво зависи?
— От вашите възможности. За намиране на доказателства за обвинението следователят използва оперативни работници, намирането на доказателства за защитата по нищо не се различава, и то е търсене на информация, и за него са нужни хора. По принцип адвокатите рядко прибягват до услугите на частни детективи, обикновено цялата информация се намира от членовете на семейството на подзащитния, затова е добре, когато семейството е голямо.
— Но ние нямаме никого, само аз и дъщеря ми сме семейството му — стъписано промълви Ламзина. — Валера има по-малка сестра, тя е в Тюмен, омъжи се за работник от нефтените находища и замина с него, отдавна беше, тя с нищо не може да помогне, аз пък съм една на родителите си, нямам нито братя, нито сестри, съответно и племенници. Алиса. Тя е силно, енергично момиче, но нали я виждате — може да обърка работите, несдържана е, рязка, рисковано е да й се поверява такова нещо.
— Жалко… Това означава допълнителни разходи за вас. Ето защо трябва да ви осведомя и да получа вашето съгласие.
Наталия Сергеевна не се замисли и за секунда.
— Съгласна съм. Правете всичко, което смятате за нужно. Аз трябва да спася Валера.
— Добре — кимна Виталий Николаевич. — Тогава подготвям договора.
Той донесе от секретарката две бланки и започна да ги попълва на ръка, като вписваше данните на доверителката, тоест на Наталия Ламзина, своите данни, вида и обема на юридическата помощ, данните на лицето, на което трябваше да се окаже помощта, финансовите условия, адресите и данните на страните.
Наталия Сергеевна съсредоточено мислеше за нещо.
Когато Кирган я помоли да се подпише под договора, тя зададе съвършено неочакван за него въпрос:
— А вас какво, наистина ли може да ви накажат? Аз мислех, че адвокатите са волни птици, частни лица, които на никого не се подчиняват и никой не може да им нарежда, освен закона, разбира се. Кой може да ви накаже? Началникът на вашата кантора?
Виталий Кирган отдавна беше свикнал с мисълта, че хората обикновено имат твърде приблизителна и почти винаги невярна представа за чуждите професии. Трудно е да ги виниш за това, та нали главните източници на информация за коя да е друга професия освен собствената ти са художествената литература, пресата и телевизията. Вярно, понякога получаваш сведения от първа ръка — от приятели или членове на семейството, но във всички други случаи картинката придобива определено изопачен вид, често дори няма нищо общо с действителността. Всеки път, когато чуеше от екрана на телевизора сакраменталното „следовател от криминалната полиция“, Кирган се бореше с изкушението да се обади в телевизията и да поиска да му представят на живо тайнственото същество, което не бе съществувало и не съществуваше в природата.
— Точно началникът на нашата кантора не може да накаже никого, защото в адвокатската кантора няма началник. Защото какво представлява адвокатската кантора? Събрали са се няколко адвокати, заедно са намерили помещение, в което е оборудвано място за секретар и деловодство, място за счетоводител, плюс няколко помещения за разговори. Ние заедно плащаме наема, режийните разноски, електричеството, работата на секретаря и счетоводителя и канцеларските материали — това е всичко. Всички тук сме равни. Вярно, един от нас заема длъжността директор, но и той е адвокат като всички останали и също води дела и приема клиенти. Всеки адвокат има часове, в които се намира в офиса, за да приема хората, на които е нужна юридическа помощ, или да оказва помощ на следствените органи по тяхно искане. Виж, Адвокатската палата може и да ни накаже, и то много строго, може да се стигне и до отнемане на адвокатския лиценз.
— Наистина ли? — Очите на Ламзина се разшириха от изненада. Явно тя изобщо за пръв път чуваше, че адвокатите имат някакъв лиценз, от който може и да бъдат лишени. — А за какво един адвокат може да бъде лишен от лиценз? За престъпление ли?
Кирган се разсмя.
— Какво говорите, за престъпление са предвидени съвсем други наказателни мерки. Но за недобросъвестно изпълняване на задълженията — като нищо.