Ами да, оформянето на документите е дълга работа. Отначало секретарката ще извади от бюрото си бланка на отчетен лист, а от касата — кочан с квитанции. После ще затвори прозорчето и ще изтича при директора, та той да подпише договора. Когато се върне, ще вземе от бюрото дневника за регистриране на договорите, ще го регистрира и ще му постави номер и печат.
После ще каже на доверителя:
— Дайте парите.
След като получи и преброи парите, секретарката ще попълни отчетния лист и квитанцията в кочана. Първия екземпляр от квитанцията ще откъсне, ще го подпечата и ще го даде на клиента.
Кирган забеляза, че Наталия, след като получи квитанцията, направи крачка назад, явно с намерението да се запъти към кабинета на адвоката, но гласът на секретарката я спря:
— Къде тръгнахте? Почакайте, това не е всичко!
Разбира се, квитанцията за получаването на парите далеч не е всичко. Най-важното е ордерът, без който в очите на следствието адвокатът е абсолютно безправен. Ето сега секретарката ще прибере парите и кочана с квитанциите в касата и ще извади оттам кочана с ордерите, ще попълни ордера със сведения от договора, ще удари кръгъл печат.
— Е, това вече е всичко — чу се от гишето. — Вземете ордера, дайте го на Виталий Николаевич.
— И квитанцията ли? — плахо попита Ламзина.
— Не, квитанцията е за вас, при нас остана вторият екземпляр.
— А договора? И него ли да му дам?
— Не, това е вашият екземпляр, а Виталий Николаевич по-късно ще вземе своя от мен.
Кирган се извини на колегата си, прекъсна разговора по средата и заедно с Наталия Сергеевна се върна в кабинета. С формалностите се приключи, със срещата с клиента — също. Ламзина вече хвана дръжката на вратата, за да си тръгне, но внезапно се обърна и отново отиде до бюрото на адвоката.
— Кажете, Виталий Николаевич, ще можете ли да спасите мъжа ми?
Кирган въздъхна.
— Ще направя всичко възможно, за да намеря доказателства за невинността на Валерий Петрович. Това е задачата максимум. Но никой не може да ви гарантира резултата. Напълно е възможно да не успея да намеря такива доказателства, въпреки всички положени усилия. И доказателствата за неговата виновност да натежат много повече. В този случай моята задача ще бъде да внуша на съдията разумни съмнения и да постигна намаляване на наказанието. Разбирате ли, Наталия Сергеевна, и съдиите са хора. Например съдията е изслушал пледоариите на страните, обмислил е всички наши аргументи и е започнал да пише присъдата по делото. Пише и си мисли: „Наистина там не всичко е гладко, но нали оправдателната присъда е четири пъти по-дълга от осъдителната, защото изисква по-внимателно обосноваване, а кога ще ги пиша тези обосновки? Затрупан съм с дела, и без това закъснявам фатално, прибирам се вкъщи след полунощ. Ще напиша осъдителна присъда, това е по-лесно и по-бързо — просто преписвам обвинителното заключение от делото и не е нужно да измислям формулировки. Още повече че следователят донесе и флашка с обвинителното заключение за всеки случай, така че мога дори да не го преписвам, а да копирам големи откъси. В края на краищата хората от предварителното следствие са работили, старали са се, събрали са доказателства за виновността, защо да не им се доверя? Да, но все пак имам някакви съмнения. Ами ако подсъдимият наистина не е виновен? Добре, за всеки случай ще произнеса по-лека присъда.“ Такава е житейската правда, Наталия Сергеевна. И аз нямам право да я крия от вас.
— Значи от всяко положение ще пратят Валера в затвора? Но той не е убил Миша Болтенков! Със сигурност знам, че не го е убил! Не ми ли вярвате?
Уви, хората постоянно задават на адвокатите този неправилен въпрос. Не е нужно адвокатът да вярва или да не вярва на подзащитния. Всеки човек има записани в закона права, независимо дали този човек лъже, или казва истината, убиец ли е, или е кристално честен и почтен. При всяко положение всеки човек, дори най-закоравелият рецидивист, има право да не го обвиняват в нещо, което не е извършил, и да не го затварят за него. И всеки справедливо осъден има право определеното му наказание да бъде адекватно на извършеното от него престъпление. Именно адвокатът е длъжен внимателно да следи да се спазват всички процесуални норми, за да не се появяват фалшиви улики, да не се изтръгват насилствено показания и признания, да няма лъжесвидетели и други подобни, които е толкова съблазнително да се използват, за да може предварителното следствие да приключи по-бързо и делото да се предаде в съда, оперативните работници да си отчетат разкриване, а следователите — приключване на следствените действия. И въпросите „вярвам или не вярвам на подзащитния“ нямат никакво отношение към цялата тази работа.