Когато Виталий Кирган беше още юноша, баща му, известен адвокат, му обясни всичко това много достъпно, така че всички крясъци на тема „как не те е срам да защитаваш убийци и насилници, как можеш да гледаш хората в очите!“ доста бързо престанаха да отекват в душата му като болезнени убождания и да предизвикват само тъжни съжаления по повод на правовата менталност на хората. Не, защо да се лъжем, като ученик той три-четири пъти жестоко се сби, когато чуваше подобни изказвания по адрес на баща си, но после се успокои и започна да действа според ситуацията: или обясняваше всичко така, както му го бе обяснявал баща му, ако смяташе, че аргументите ще помогнат, или просто премълчаваше. Но вече не изпадаше в ярост и не се биеше.
А на въпроса на Наталия Сергеевна Ламзина отговори уклончиво:
— Аз честно и добросъвестно ще върша работата си, за да направя всичко възможно. Това твърдо ви обещавам. А повече нито един почтен адвокат не би могъл да ви обещае.
След онзи порой, по време на който бе открит трупът на треньора Болтенков, няколко дни времето беше съвсем обичайно за московския май: прохладно и мрачно. Тимур Ахмедович Баглаев обичаше такова време. Ярко слънце не обичаше и дори не можеше да обясни защо. Уж всичко беше хубаво — и небето синьо, и ветрецът приятен, вече топъл като през лятото, обаче настроението на следователя се разваляше моментално, стига сутрин с отварянето на очите да видеше облян от слънце паркет: прозорците на спалнята в апартамента му гледаха на изток.
Ето и днес, щом разбра, че времето се е променило и приятната сивкава мрачност е изчезнала, Тимур Ахмедович се разстрои. Беше немногословен по време на закуската с жена си и децата, дързък — с ръководството на сутрешното съвещание, твърд и недоброжелателен — с подследствените. Следобед посвети два часа на съставянето на процесуални документи, погледна часовника и вече с удоволствие си помисли, че до насроченото за 16:30 следствено действие по делото за изнасилване остават цели 40 минути, през които трябва да успее да…
Но се разбра, че няма начин да успее. Защото се обади дежурният и съобщи, че при следователя Баглаев е дошъл адвокатът Кирган. Голямо беше изкушението да не го пусне, като се позове на заетост, или изобщо да помоли дежурния да каже, че Баглаев го няма, излязъл е и не е ясно кога ще се върне. Голямо беше. Но Тимур Ахмедович никак не обичаше да си служи с такива номера и прибягваше до тях само в най-крайни случаи. А днес случаят явно не беше краен.
Баглаев досега не беше си имал работа с този адвокат, макар че беше чувал фамилното му име. И още преди да се отвори вратата, Тимур Ахмедович си спомни белокосия възрастен адвокат, когото бяха канили при тях в юридическия факултет на университета да изнася лекции на онези студенти, които специализираха в катедрата по наказателен процес.
„Нима той още практикува?“ — с учудване и неволно уважение си помисли Баглаев, понеже очакваше да види един твърде възрастен господин.
Но влезлият в кабинета господин въобще не беше белокос и изглеждаше горе-долу връстник на самия Баглаев. Но приликата с човека, който им бе чел лекции, беше налице. Ама разбира се, това е синът му!
— Добър ден, аз съм адвокат Кирган, Виталий Николаевич. — И влезлият със стремителна крачка прекоси кабинета и подаде ръка на Баглаев. — Имам договор за защита на Ламзин.
— Тимур Ахмедович Баглаев — представи се в отговор следователят.
Адвокатът сложи пред него на бюрото ордера и адвокатското си удостоверение. Тимур Ахмедович с непроницаема физиономия направи ксерокопие на удостоверението и върна документа на собственика му, отвори касата, извади делото и прибра в папката копието и ордера.
— И тъй, Виталий Николаевич, слушам ви внимателно — направи сериозна физиономия Баглаев и въпросително впери очи в адвоката, сякаш не разбираше за какво изобщо е дошъл той и какво смята да прави тук.
Кирган се усмихна обаятелно.
— Ще ми покажете ли документите?
Документите. Разбира се, следователят ще покаже документите на адвоката, няма право да не му ги покаже. Ама така изведнъж ли!