Тимур Ахмедович изразително погледна часовника си.
— За съжаление, след двайсет минути ще дойде свидетел за разпит.
— Нищо, ще успея — дружелюбно отвърна адвокатът.
— Пък и тук нямам място къде да ви настаня, виждате ли, цялото бюро е затрупано с книжа, а не мога да ги разчистя, трябва да поработя с тях преди разпита.
— Нищо, аз в някой ъгъл, на коляно.
Внезапно лошото настроение на Баглаев изчезна, той се развесели. Адвокатът го гледаше право в очите и топло се усмихваше, и Тимур Ахмедович неволно му се усмихна в отговор. И двамата разбират, че това е част от играта, дежурната размяна на реплики. Следователят не бива да изпитва прекалена неприязън към адвоката, разбира се, ако този адвокат играе честно и според правилата. Напротив, всеки здравомислещ следовател има добро отношение към адвоката, защото спазването на всички правила, отнасящи се до участието на защитника, е гаранция, че присъдата няма да бъде отменена впоследствие заради процесуални нарушения, допуснати по време на предварителното следствие. А и в съда позицията на обвинението по-трудно ще бъде оспорена, ако всички следствени действия са изпълнени в съответствие със закона и участието на защитника при тяхното провеждане е било обезпечено също по законен начин.
Разбира се, Тимур Ахмедович си създаваше дружелюбни отношения не с всеки адвокат. Защото и адвокатите биват различни: такива, които са дошли в адвокатурата веднага, и такива, които са решили да се заемат с адвокатска практика, след като са работили в следствието или полицията. Ей тези последните Баглаев страшно не ги обичаше. Кой знае защо повечето от тях, ако не и всичките, започваха познанството с информацията, че са „от нашите“, и те са орали нивата на обвинението, но „нали разбираш, семейство трябва да храня, а какви са нашите заплати в полицията? Че и в следствието не са по-добри. А инак аз всичко разбирам и ние с тебе винаги ще се спогодим“. Следователят Баглаев просто не понасяше това и не изпитваше към подобни защитници нищо друго освен презрение. Ами като си решил да се преместиш на подоходна работа — моля, твое право е, защо се оправдаваш? Такива оправдания будеха у Тимур Ахмедович напълно определени подозрения, че въпросният адвокат не толкова реално осъществява функцията на защитата, колкото се опитва да „решава въпросите“, като използва многобройните си стари връзки в следствието или полицията. Грозно.
Но този Кирган явно не беше от тях. Кой знае защо Тимур Баглаев познаваше от пръв поглед бившите следователи и полицаи: очите им ли бяха различни, обноските ли… Нито веднъж не бе сгрешил. И думите, че няма никакво време и в кабинета няма място, не бяха нищо друго освен обикновено опипване на почвата: този ще се подмилква ли, ще заплашва и притиска ли, или ще прояви чувство за хумор. По дяволчетата, които подскачаха в очите на адвоката, личеше, че с неговото чувство за хумор всичко е наред.
— Е, защо пък на коляно — възрази Баглаев. — Заповядайте след седем вечерта, някъде към седем и половина, тогава и време ще ви отделя, колкото е нужно, и бюрото ще освободя, за да седнете нормално.
— И ще разрешите да копирам? — недоверчиво попита Кирган.
Ей, какъв хитрец! Според закона обвиняемият и неговият защитник имат право да копират материалите по наказателното дело, включително с помощта на технически средства, едва след приключването на предварителното следствие, в процеса на запознаването с материалите по делото. А следователят е длъжен да им обезпечи това право, както го изисква член 217 от Наказателнопроцесуалния кодекс. Преди този свещен момент адвокатът има право само да си прави записки. По принцип той може да препише и цял документ, за това няма ограничения, но да копира, например с помощта на фотоапарат, мобилен телефон или ксерокс… Може. Ако следователят разреши. Но той може и да не разреши. Защото преди приключването на следствието не е длъжен да даде такова разрешение. Зависи какво ще реши.
Е, да разреши ли, или да не разрешава на адвоката Кирган да копира документите, на запознаване с които той има право по закон? Баглаев бързо се опита да възстанови в паметта си намиращите се в делото документи, които адвокатът имаше право да види. Протокол за задържане, постановление за възбуждане на наказателно дело, писмено обяснение на задържания, протокол от разпита, постановление за прилагане на мярка за неотклонение, протокол от обиска. Както и рапортите на полицаите за получаването на информацията и откриването на трупа. Да, и протокол от обиска.