Ах, дявол да го вземе! Ами че според статистиката две убийства в една и съща вечер в един и същ район са нещо малко вероятно, разбира се, ако тези убийства нямат никаква връзка помежду си. Как пък се е случило двама престъпници да извършат своите злодеяния именно в този район и с толкова малка разлика във времето!
Разбира се, можем да разберем и началството: убийството на висш чиновник от окръжната префектура за него е по-важно от убийството на някакъв треньор по фигурно пързаляне. Ето защо наредиха на Баглаев да зареже всичко и да хукне към съседната улица, където бил взривен автомобилът, с който заместник-префектът на района щял да се прибира след някакво гости. Тимур Ахмедович сякаш бе предчувствал, че това няма да свърши добре! Не беше в характера му да зарязва започнато дело по средата и да подхваща друга работа, особено ако недовършената може да причини неприятности. Ето че причини.
Той не успя да проведе обиска. Проведе го чак сутринта и естествено, нищо не намери. Щеше да е смешно, ако беше намерил. Защото заподозреният бе задържан и откаран в отдела, но в апартамента останаха съпругата му, бивша спортистка, и голямата му дъщеря, също спортистка, тоест две силни, волеви и физически подготвени жени. Ясно е, че от момента, когато оперативно-следствената група си е тръгнала, до момента на връщането на следователя за обиск те са успели да изхвърлят или унищожат всичко, което трябва. Така че протоколът от обиска, който остана без резултат, не би могъл да бъде венец на следствения успех на Баглаев. Но в края на краищата това беше още началото на разследването, нищо страшно, ако на този етап в него не бе регистриран успех. По-точно успех имаше, защото заподозреният бе установен и задържан. Но това беше някак непълен успех.
Всичко това никак не харесваше на методичния и неприпрян Тимур Ахмедович. Но от друга страна, нямаше защо да се срамува от този протокол. В него всичко беше правилно, никакви нарушения. А че не сочеше резултат, е, случва се. Това е поправимо.
— Ще разреша да копирате — след кратка пауза кимна той на Кирган. — За следващи материали ще поговорим после, ще видим. А тези, които са налице днес, можете да ги копирате, ако искате.
— Благодаря — широко се усмихна адвокатът и сложи на бюрото пред Баглаев скромна, обикновена визитна картичка. — Надявам се до довечера да не се случи нищо спешно и да не стане нужда да ме викате, но за всеки случай ви оставям координатите си още сега. Да, трябва ми и разрешение за среща в следствения арест.
Баглаев реши, че естествено може да прояви услужливост към този, общо взето, симпатичен адвокат, но не бива да го прави твърде старателно. Разреши ли му да копира материалите? Разреши му. И това е добре, нека е благодарен. Да, по закон адвокатът има право на среща с обвиняемия или заподозрения от момента, когато се включва в делото, това е факт. И следователят няма право да не му я разреши. Но в следствения арест от защитника ще поискат документче, подписано от следователя и украсено с печата на следствения отдел. И въпросното документче може да се издаде веднага, а може и да се позабави. Та адвокатът да не си помисли, че животът е песен.
— Разрешението ще получите довечера — със съжаление разпери ръце Баглаев, — нямам печат в кабинета, в канцеларията е.
Дяволчетата в очите на Кирган заподскачаха още повесело. По всичко личеше, че той наистина е опитен адвокат.
— Тимур Ахмедович — каза той, — аз извънредно високо ценя вашата готовност за конструктивно сътрудничество. До довечера.
Стиснаха си ръцете. Загледан след излизащия от кабинета адвокат, следователят Баглаев с вътрешна усмивчица си мислеше, че Кирган май го победи в първия рунд.
Той явно не бе планирал да отиде в ареста още днес, затова получаването на разрешението за среща с подзащитния спокойно можеше да почака до вечерта. Отначало е искал да се запознае с документите, за да си състави предварителен план и да разбере какви сведения му трябват от треньора Ламзин и за какво трябва да го попита преди всичко. Какво пък, грамотно. На негово място самият Баглаев, който обичаше методичността, последователността и всестранната подготвеност, би действал точно така. Ето защо Кирган се бе съгласил да приеме с такава лекота глупавото обяснение за липсата на кръглия печат, което можеше да измами само съвсем неопитен защитник.
И фразата, която той изрече на сбогуване, хареса на Баглаев. Трябва да я запомни и да я използва в съответни случаи. Хубава фраза, в първия момент дори не разбираш сериозно ли я изричат, или с лек присмех, но не можеш да се заядеш за нищо.
Като поглеждаше дисплея на навигатора и избираше маршрути, Настя Каменская за кой ли път мислено благодари на изобретателите на това забележително устройство, което позволяваше поне частично да избягва продължително забавяне в задръствания. Добре би било да съкрати до минимум и срещата си с Наталия Ламзина, за да спести време. Да работи по задание от адвокат по наказателни дела, беше удоволствие, което я спохождаше рядко, и Настя смяташе, че е голям късмет, че Стасов възлагаше подобна работа именно на нея. Не познаваше адвоката Кирган, този човек беше нов клиент на тяхната агенция, никога по-рано не бе работила с него. На Стасов се обадил негов приятел, също шеф на частна агенция, и казал, че към него се е обърнал познат адвокат, с когото по-рано на няколко пъти работил, но сега бил натоварен с доста обемна задача. В агенцията като напук в момента всички били заети с една задача — да проверяват добросъвестността на партньори по крупна сделка.