— Наемаш ли се да помогнеш на един свестен човек?
Стасов се наел. За какво са си говорили с клиента, Настя не знаеше, но тази сутрин Владислав й възложи новата мисия. Трябваше да намери враговете на двама треньори по фигурно пързаляне: Михаил Болтенков и Валерий Ламзин. Единият от тях бил убит, вторият — арестуван по подозрение в убийството, но имало основания да се смята, че е натопен, че са изфабрикувани улики срещу него. Добре би било, насочи я Стасов, да намери лице, което има голям, остър зъб едновременно на двамата, тогава всичко става прозрачно: убили са единия, натопили са другия.
Какво пък, за намиране на врагове при такива постановки Анастасия Каменская отдавна имаше отработен метод, извънредно прост, но позволяващ да се получи бърз резултат. Двайсет и петте години работа в полицията я бяха научили, че търсенето на информация от членовете на семейството както на потърпевшите, така и на заподозрените или обвиняемите, означава твърде сериозно губене на време. Хората са в стрес, разтревожени са, трудно им е да се съсредоточат и да говорят точно каквото трябва на оперативните работници. Иска им се да казват неща, които им се струва, че ще представят техния близък във възможно най-добрата светлина. С една дума, стараят се да говорят за съвсем други неща и да отговарят на съвсем други въпроси.
Наталия Ламзина вече я чакаше на улицата пред входа: веднага след срещата трябваше да върви на работа. Какво пък, и тя няма време и това обнадеждава.
Първото, за което я попита Настя, беше здравето на Валерий Петрович Ламзин. Отговорът на този въпрос веднага проясняваше цялата семейна ситуация. Ако по отговора Настя разбереше, че Ламзин не обсъжда своите проблеми с жена си, щеше да е безсмислено да пита и за враговете, Наталия Сергеевна със сигурност не ги знаеше. Ако пък Наталия Сергеевна започнеше подробно да говори за здравето и болестите на мъжа си, значи щеше да има добър шанс да научи веднага имената на неговите недоброжелатели.
Ламзина се изненада от въпроса, но отговори, че със здравето на Валерий Петрович всичко е наред, от сто години не е вземал болнични и от нищо не се е оплаквал.
— Не му е в характера да се оплаква — каза тя — и дори когато го боляха травмираните през спортната му младост стави, тихо си гълташе таблетките, но не казваше и дума за това. Аз научавах, че нещо го боли, само от време на време, когато изведнъж случайно видех в кофата за боклук празна опаковка от лекарство.
Отговорът удовлетвори Настя. Тя от опит знаеше, че да се отговори на въпроса „кои са враговете?“, е много трудно, особено за хора незлобливи и почтени. Винаги е страшно да наклеветиш човек, да хвърлиш сянка върху него, ако той няма никаква вина. Ето защо е по-добре да попита: кои са приятелите? А за враговете да поразпита именно тези приятели. Настя знаеше твърдо и друго: човек, който няма параноидни наклонности, никога не би говорил на жена си, че някой му желае злото. На приятелите да, ще говори, ще сподели с тях, но не и с жена си. Защо е така, тя не можеше да си обясни, но подозираше, че работата е в нежеланието да изглеждаш уязвим в очите на любимата жена. Огромният брой мъже за нищо на света няма да се оплачат вкъщи, че се чувстват зле или че имат проблеми в работата, макар че именно вкъщи са техните най-близки хора, онези, на които не им е безразлично. Ала кой знае защо значителна част от мъжете смятат, че пред своите близки нямат право да бъдат слаби и безпомощни. Изглежда, Валерий Петрович Ламзин беше един от тях. Така че едва ли имаше смисъл да пита Наталия Сергеевна за враговете му. Но за приятелите ще е точният въпрос. Особено за онези приятели, които по едни или други причини са се отдалечили напоследък.