Състезателност означава, че съдът изслушва както страната на обвинението, така и страната на защитата и преценява чии аргументи са по-силни и по-убедителни. Докато по-рано, при предишното законодателство, да се събират доказателства както за виновността, така и за невинността на човека, беше задължение на едно и също лице — следователя, сега функциите се разделиха. Вярно, може това и да е правилно. Само дето държавата обезпечи страната на обвинението с мощен апарат по събиране на доказателства, а страната на защитата остави, както се казва, с гол задник. Сиреч да се оправя сама, както може.
И ето че защитата се оправя. Само дето не успява твърде. Наистина самият адвокат може да събере някакви доказателства, но нима той самичък ще успее да извърши всичко необходимо, за да противостои на държавната машина? Няма да успее. За да успее, му трябват помощници. Въпросните частни детективи. А на тях трябва да им се плаща. И трябва да им плаща доверителят, от джоба си. Но дали на много хора, нуждаещи се от защита по наказателни дела, джобът им е достатъчно дебел и дълбок? Ето това е въпросът. Хората използват услугите на частните детективи най-често в гражданско-правови, трудови или семейни дела: неверни съпрузи, проблемни деца, сигурност и кредитоспособност на делови партньори, проучване на пазара, установяване на обстоятелства, свидетелстващи за недобросъвестна конкуренция, издирване на изгубено имущество, на изчезнали хора, събиране на сведения за кандидати за длъжност при решаване на въпроса за приемането им на работа.
В наказателен процес частните детективи са крайно редки гости в нашата страна. А дори да бъдат привлечени за работа на страната на защитата, те се стараят да правят това някак неофициално, без договор и без приходен касов ордер. Никой не обича да плаща данъци, това е ясно. Но освен това по закон частният детектив е длъжен да извести следователя, че с него е сключен договор и сега той ще търси свидетели и най-разнообразна информация с цел, коренно противоположна от тази на следователя. И на кого може да хареса това? Ето защо без договор е някак по-спокойно. И по-сигурно. Така излиза, че детективите са частни, може и да работят срещу официалното следствие, а следствието няма представа какво да прави с тези детективи, когато те излязат от нелегалност.
Стасов, честно казано, също не се стремеше твърде да сключва договор, за който сега беше просто длъжен да информира следствието. Но адвокатът Кирган го предупреди: ще трябва да се работи в тесен професионален кръг, където всички се познават и най-вероятно не се обичат твърде, а някой по-нависоко може да се опитва да контролира ситуацията, затова е по-добре да не си търсим неприятности. Информацията, че освен оперативните работници, и друг обикаля и задава разни въпроси, непременно ще изтече и много бързо ще стигне до следователя. И тогава чакай вартоломеева нощ. Може да се стигне дори до лишаване от лиценза за извършване на частна детективска дейност.
Баглаев няколко пъти внимателно прочете подадения от Стасов документ, изхъмка и тръгна към вратата. Владислав Николаевич мълчаливо го последва. Следователят заключи кабинета, остави посетителя да го чака в коридора и отиде някъде с документа в ръка. Ясно. При ръководството — ще се съветва и ще иска указания. Пак се наложи да чака. Най-сетне Тимур Ахмедович се появи и с кимване покани Стасов да влезе.
— Работете — със зле прикрито неудоволствие продума той. — Надявам се, не е нужно да напомням, че при откриване на признаци на престъпление…
— Всичко помня, Тимур Ахмедович — увери го Стасов. — Веднага трябва да ви съобщим. Или на друго упълномощено лице.
— Надявам се — измуча следователят, без да поглежда Стасов. — Всичко хубаво.
Владислав излезе и с чувството, че е ученик, избягал от час, все пак свърна зад ъгъла и седна на маса под раиран чадър. Петдесет и пет години не е никаква възраст, това си е разцвет на силите, особено при хора, които обичат сладко. А Владислав Стасов обожаваше сладкото.
Привечер захладня, дори стана студено и Олга трябваше да наметне якето върху прекрасния костюм с панталон. Разбира се, якето разваляше всичко, но няма да мръзне, я! Току-виж настинала, разболяла се, останала на легло, а нали трябва да работи и изобщо да бъде винаги здрава и силна, та всеки момент да може да се втурне на помощ на Ала, ако изведнъж потрябва.
Не обичаше корпоративните купони, но в случая не можеше да го избегне: фирма „Файтър Трейд“, един от главните доставчици на „Оксиджин“, бе организирала тържество по случай петнайсетгодишнината от основаването си и шефът на „Файтър“ Вадим Константинович Орехов бе поканил много гости — всички свои партньори, включително и ръководството на „Оксиджин“ в лицето на генералния директор и Олга Виторт като началник на отдел „Снабдяване“.