Е, тогава е ясно, ловките пръсти и незнайно откъде валящите пари при липса на работа — явно момчето е постоянен посетител на нелегални казина. Нима Филип е толкова тъп, че не разбира това? Веселба му дай на него! Да, лош късмет е извадил Орехов-старши със сина си, от Филип няма да излезе достоен наследник и продължител, пак добре, ако не се пропие още млад.
Бащата и синът спориха още известно време, Орехов-старши настояваше Филип да остане, а Филип вяло, но същевременно весело го парираше, от плановете си за почивните дни обаче въобще и не мислеше да се отказва. В края на краищата ядосаният Вадим Константинович отиде при гостите, а Филип остана още няколко минути в беседката, обади се на някого по телефона и си уговори среща в някакъв нощен клуб.
„Сигурно разговаря с новия си приятел“ — равнодушно си помисли Олга, загледана с отвращение в чинията с недоядените тарталетки: храната я стопли, но остави в устата й отвратителен вкус.
Откак живее на този свят, не престава да се учудва на многообразието на човешките характери и варианти за взаимоотношения между хората. И през ум не би й минало да разказва на родителите си такива неща за своите приятели. Сигурно цялата работа е в конкретните взаимоотношения с родителите. По всичко личи, че Вадим Константинович и синът му са в много близки отношения, имат си доверие. Сигурно така са се създали още от детството на Филип.
А тя, Олга Виторт, е твърдо убедена, че е неправилно да разказва на родителите си за прегрешенията на приятелите си. Първо, това е грозно, дори да е истина, и второ, родителите може да й забранят да дружи с тях, случвало се беше няколко пъти, когато Олга бе още съвсем мъничка и ходеше на детска градина, а после на училище. Как можа да й хрумне да каже на майка си, че Алка Васнецова научи нея, шестгодишната Оля, на разни смешни думи, които значели нещо неприлично!
Тогава майка й не само й забрани да дружи с Васнецова, ами и я напляска по дупето, а на другия ден отиде при директорката на детската градина и помоли да преместят Оля в друга група. Градината беше ведомствена, от работата на баща й, единствена в цяла Москва, беше препълнена с деца — имаше по три големи и средни групи, а малките групи бяха цели четири. По-късно, във втори клас, Олга още веднъж направи такава грешка. И оттогава твърдо си научи урока: родителите трябва много да се обичат, но не бива нищо да споделяш с тях.
Ако родителите й бяха живи сега, те със сигурност не биха разбрали и одобрили отношенията й с актрисата Томашкевич. Родителите изобщо рядко разбират защо децата им се сближават с хора, които те не харесват.
А Филип явно никак не се страхува от баща си. И не може да се каже, че не го уважава — репутацията на Вадим Константинович е известна на всички, никой не би го нарекъл мекушав. Значи между бащата и сина съществува истинско приятелство или поне взаимно уважение и Филип, колкото и да е некадърен в работата, все пак е честно, открито момче. Без второ дъно.
Време беше да „провери“ шефа. Олга със съжаление стана от мястото си до печката и с бърза крачка отиде в залата, където гърмеше музика и избухваха конфети.
Треньорът на име Гулин се оказа мрачен и напрегнат човек, дребен на ръст, жилав и подвижен. Съпругата на Гулин беше пълна негова противоположност, само му подхождаше по ръст: пухкава и весела, тя още от прага взе да кани Настя на масата, предложи й пирожки и домашни сладки. Някъде откъм дъното на апартамента се чуваха гласове — детски или юношески: звънливи високи тонове се смесваха с мутиращо басче.
„Сигурно са внуците“ — помисли си Настя в първия момент и веднага се присмя на себе си: Гулин и жена му бяха на около петдесет, може би мъничко повече.
Ако имаха внуци, те сигурно бяха съвсем малки. Съпругата на Гулин улови погледа й към посоката, откъдето идваха гласовете.
— Това са нашите възпитаници, днес нямат тренировка.
— У вас ли живеят? — попита Настя.
— Ами почти — усмихна се Гулина. — В нашата група тези са най-малките, а инак ние тренираме по-големи, тези обаче ги взехме наскоро, от други градове са, родителите им с общи пари им наеха жилище, но нали разбирате как се справят сами деца с бита. Трябва винаги да са ни под око. Не умеят да готвят, купуват разни глупави продукти, пък и време нямат за това, уморяват се, а нали трябва да ходят и на училище. Така че прекарват свободното си време у нас. Ние с мъжа ми можем да не се тревожим поне за храненето им. Пък и да ги изпера, да им огладя дрехите, не ми е трудно. Хайде де, защо стоите? Влизайте, влизайте в хола.
Настя отказа почерпката и съпругата на треньора кимна разбиращо и затвори вратата към коридора, като остави мъжа си и гостенката насаме.