— Онзи стар конфликт между Валера и Миша Болтенков на младини не остана единствен — замислено каза Гулин, когато Настя зададе първия си въпрос. — Съдбата ги сблъска още веднъж, и то жестоко. Така че по принцип аз не бих се учудил, ако Миша Болтенков бе убил Валера, а не обратното. Те бяха върли врагове.
И веднага се сепна, недоволно се намръщи. Не беше ясно какво именно предизвика недоволството му.
— В какво се състоеше този конфликт? — попита Настя.
Внезапно Гулин сякаш дори се ядоса. Веждите му строго се свиха, в очите му блесна решимост.
— Нищо няма да ви разказвам — рязко отговори той и се извърна, насочи поглед към тъмния екран на телевизора.
— Защо? — Каменская се постара гласът й да прозвучи колкото може по-кротко.
— Защото после ще ме накарат да повторя всичко това за протокол, ще ме викат при следователя, после пред съда, ще трябва да давам показания и всички ще научат, че съм ви го разказал. А аз тепърва трябва да работя в тази сфера, рано ми е за пенсия. И никак не желая заради вашето празно любопитство да си разваля отношенията с колегите и ръководството в Спортния комитет и във Федерацията по фигурно пързаляне.
Сега Гулин дори не се опита да скрие, че се ядосва и се страхува. Такава, значи, била работата. Да, изглежда, че идеята да се събира информация от треньорите, поначало е обречена на провал. Може да се разговаря само с хора, оттеглили се от работата и вече независещи от могъщите ръководители и коварните колеги. Но пък може да се окаже, че онези, които вече не се занимават с треньорска работа, не са в течение на неотдавнашните конфликти между Ламзин и Болтенков. Впрочем… Има смисъл да потърсят спортни журналисти с дълъг стаж. Те обикновено знаят много интересни неща, но за разлика от действащите треньори, обикновено не се страхуват да говорят за тях.
Да, май може да остави този Гулин на мира, че гледай колко се нервира, целият се сви, вкамени се. Затвори се. Жалко обаче за изгубеното за път време. Все пак трябва да опита да изстиска от него поне малко информация.
— Много добре ви разбирам — тихо и отмерено подзе тя — и щом отказвате да разговаряте с мен, ще си тръгна. Но първо искам да ви обясня, че в съда и при следователя искат показания за това кой днес е убил Болтенков, а не защо са се скарали Ламзин и Болтенков преди много години. Фактът за техните враждебни отношения е много важен, вярно е, но ако конфликтът, за който не искате да разкажете, е можел да стане причина за убийство, то щеше да се случи отдавна. Ето защо просто ми разкажете какво е станало, за да мога да си създам представа за степента на взаимната им неприязън и за характерите им, за постъпките им. Ако знам как по принцип би могъл да постъпи Болтенков, ще ми е по-лесно да намеря хората, с които той е можел да постъпи по подобен начин съвсем наскоро. Именно сред тях ние ще търсим престъпника.
Лицето на Гулин се разкриви в недоверчива усмивка.
— Но нали сте арестували Валера Ламзин? Значи и без това сте сигурни, че той е престъпникът.
— Не ние сме го арестували, а следователят — меко го поправи Настя. — А аз работя за адвоката, който се съмнява във виновността на Валерий Петрович. Така че трябва да разбера какъв е бил характерът на убития, на какви постъпки е бил способен или обратното — неспособен, за да търся други хора, които му се сърдят. Обещавам ви, че в материалите по следствието няма да попадне нито една казана от вас дума. И изключвам диктофона.
— Но нищо няма да подписвам!
— Не е и нужно — още по-обаятелно се усмихна Настя. — И изобщо нямам право да искам от вас някакви подписи, аз съм неофициално лице. Ако така се чувствате по-спокоен, и в бележника няма да си записвам думите ви, просто ще ви чуя.
„Слава богу, паметта още не ми изневерява — помисли си тя. — Разбира се, дословно няма да запомня разказа, но нищо важно няма да забравя.“
Гулин се поколеба и след няколко минути Настя Каменская успя все пак да сломи съпротивата му.
След онова сбиване и прекратяването на делата Валера Ламзин и Миша Болтенков прекарали още няколко години като активни спортисти, завършили физкултурния институт и станали треньори. Времето минавало, Болтенков работел по-успешно, от време на време учениците му ставали победители в големи юношески състезания и дори печелели медали в международни турнири. Валерий Ламзин нямал чак такъв късмет, както впрочем и много други треньори, от които доста бързо отнемали истински талантливите деца. Но и на неговата улица дошъл празник: голям шеф от Федерацията харесал работата на Ламзин и му дали възможност да тренира юношите старша възраст, състезаващи се по двойки. Ламзин отдавна искал да тренира двойки, но тъй като все не успявал да излезе извън рамките на младшите възрастови групи, бил принуден да се ограничава с работа само с индивидуални състезатели: момчетата се поставят в двойки не по-рано от 15-16 години, когато укрепнат и формирането на физическите им данни позволява съответните натоварвания. Виж, момичетата трябва да са доста по-малки — докато са дребни и слабички, с тях елементите се изпълняват по-лесно.