— Хачапури и торта — рапортува то без сянка на усмивка.
Тя изобщо беше много сериозна, тази правнучка на Тамила Варламовна Аласания.
— Значи така — реши Тамила Варламовна, — приготви масата тук и донеси хачапурито. А после господа офицерите сами ще решат искат ли да опитат нашата прочута медено орехова торта.
Хачапури и медено орехова торта. Значи обонянието не бе излъгало Дзюба, той беше уловил безпогрешно миризмата на горещ кашкавал и ванилия.
Момичето мълчаливо кимна и се скри зад вратата.
Антон сякаш не се вслушваше много в разговора, вниманието му бе приковано към гръбчетата на книгите, плътно наредени на рафтовете от пода до тавана.
— Та какво, значи, стана със спортистите, които от спорта се прехвърлили към бизнеса? — повтори въпроса си Дзюба, недоумявайки защо Антон не проявява никаква активност. По кратките погледи, които Тамила Варламовна от време на време хвърляше към майора от полицията, личеше, че и тя бе забелязала странното безразличие на втория гостенин.
— Младежите завършиха висше образование, захванаха се с бизнес. По-точно те се захванаха с бизнес веднага щом напуснаха пързалката и успоредно с това следваха. Преуспяха, кариерата им потръгна. Родиха си дете, макар че не са сключвали брак. Но после се случи нещастие, детето загина и след някое време те се разделиха. Както виждате, крайно тежки обстоятелства, в такава ситуация хората не биха се хабили за разни глупости.
Интересно разсъждава тази старица! Убийството за отмъщение или заради лична омраза било глупост. Ако кажеш на някого — ще се скъса от смях. Впрочем знае ли човек. Тя може и да е права. Може би от нейната позиция, от позицията на осемдесет и три годишен спортен журналист, това изглежда именно така. Но на старши лейтенант Дзюба, оперативния работник от „Петровка“, всичко му се струва съвсем различно. В никакъв случай като глупост, а като тежко престъпление, което трябва да бъде разкрито.
— Но вие трябва да разбирате — продължи междувременно Тамара и запали вече втората поред цигара, — че Болтенков, както и всеки треньор, особено треньор с име, има безброй врагове, и то не от далечното минало, а от близкото настояще.
— Кои например? — веднага се включи в разговора Антон.
— Ами не е трудно да се каже, ето например имаше един Николай Никитич Аникеев, вече на години, отдавнашен прекрасен треньор, много уважаван човек. На Болтенков не му стигаше ледът, а освен това Никитич имаше двойка добри спортисти, на които Миша беше хвърлил око. Отначало се опита да ги подмами и вземе при себе си, но децата не предадоха треньора си. И тогава знаете ли какво направи той? Инициира анонимно писмо до Федерацията, в което Николай Никитич бе обвинен в педофилия. А сега това е модна тема, там веднага се хванаха за нея, още повече че ледът наистина беше нужен на по-млади треньори, които Федерацията смяташе за перспективни. Никой не можеше да закача току-така Никитич, защото той имаше заслуги и някои функционери във Федерацията го подкрепяха. Други пък обратното — подкрепяха младите и перспективните и те с радост се хванаха за възможността да отстранят стария треньор от работа. Знаете ли как се прави това? Никой никого не обвинява пряко. Просто идват дейци, например от Московския спортен комитет, и започват да разговарят на четири очи с родителите: „Вашето дете да ви е разказвало нещо? Да се е оплаквало от нещо? Например от треньора?“. И по всякакъв начин намекват за какви именно оплаквания става дума. Е, родителите биват различни. Има такива, които са доволни от успехите на детето си и смятат, че треньорът прави за него всичко, каквото трябва, но има и други, и те са горе-долу половината, които смятат, че треньорът не отделя достатъчно внимание на тяхното дете, повече се занимава с другите спортисти и изобщо обича само онези, които му плащат в пликче, а хората, за които получава просто заплата, фактически не ги тренира. Такива родители винаги са недоволни, оглеждат се къде да преместят детето си, та по-скоро да стане шампион. И те с радост биха съсипали Никитич, особено ако някой им намекне, че в случай на неприятности групата ще поеме друг треньор, който се слави с умението си да създава шампиони. Или може да им кажат, че групата ще бъде разформирована и разпределена между други треньори, но „ние знаем колко е талантливо вашето дете, затова, естествено, ще го включим в група при много силен треньор, който бързо ще го направи шампион“. Горе-долу така се действа. Има страшно много начини да убедиш родителите.