— А вие откъде знаете, че инициатор на тормоза е бил именно Болтенков? Със сигурност ли знаете това? — попита Роман и веднага получи в отговор насмешлив и същевременно укорителен поглед от журналистката.
Антон сякаш отново изгуби интерес към разговора, очите му разсеяно сновяха по картините и снимките по стените. През безшумно отворилата се врата все същото момиче внесе поднос с чинии, салфетки в красива поставка и огромно блюдо с излъчващо изумителен аромат хачапури. Тя бързо и сръчно подреди всичко на широката ниска масичка и също тъй безшумно изчезна, без да размени с прабаба си и нейните гости нито една дума.
„Как само са школували хлапачката! — с уважение си помисли Дзюба. — Изглежда, при Тамила непрекъснато идват някакви посетители и момичето се е научило, че не бива да прекъсва разговорите на възрастните. Златна съпруга ще получи някой дръвник след десетина години!“
— Ама моля ви се, откъде мога да знам със сигурност? — С движение на ръката Тамила Варламовна покани гостите да опитат гощавката.
Роман плахо погледна Сташис и си сложи в чинията едно хачапури. Така де, нищо страшно, ако изяде едно-едничко само.
Тамара Варламовна му се усмихна одобрително, кимна и продължи:
— Но аз се занимавам с фигурно пързаляне повече от седемдесет и пет години, първо аз спортувах, после започнах бързо да раста, станах истинска върлина и се наложи да изоставя активния спорт. Затова пък после шейсет и пет години стоях около пързалката. Шейсет и пет години са напълно достатъчно време, за да си що-годе наясно със задкулисния живот и механизмите, които управляват постъпките и решенията, не намирате ли? Е, много хора имат основания да смятат, че е било именно така. Тоест тормозът спрямо Коля Аникеев е започнал по инициатива на Миша Болтенков. Защото как разсъждават хората? Който получи леда — значи в негов интерес е било. Който е получил силни спортисти — именно той е бил заинтересован. А всичко това — и допълнителния лед, и добрите спортисти — получи именно Болтенков. И после, всичко е толкова очевидно: отначало Миша постоянно наобикалял директора и молел за повече лед, а директорът все гледал да свива леда на другите треньори.
— Да го свива? — с интерес попита Дзюба. — Не ми е съвсем ясно, как може да свива леда на другите треньори, след като съществува график.
— О, какво говорите! Ето например, от един треньор си тръгва силен спортист, после втори, викат треньора и му казват: „Групата ти е слаба, не даваш резултати, и без това имаш три часа сутрин и два и половина вечер, ще ти отрежем половин час от сутрешните, стигат ти толкова, и без това не работиш за медали“. И толкоз. С по-малко време за тренировки треньорът по-малко успява да отдели внимание на всички, на които трябва, следователно недоволството расте, все повече стават онези, които се смятат за ощетени, значи още някой ще пожелае да напусне. И това ще се превърне в нов повод да отрежат на човека още малко от времето на леда. То е верижна реакция: по-малко резултати — по-малко лед, по-малко лед — по-малко резултати. Порочен кръг.
— Е, добре, Болтенков наобикалял директора и искал лед. И какво станало после?
— Ами после Миша отишъл във Федерацията да навести свой стар приятел, който винаги много го подкрепял, и се оплакал от директора. И точно след два дни пристигнали проверяващи и започнали да задават въпроси. Разбира се, той бил ходил във Федерацията само за да навести приятеля си. И това нямало никакво отношение към довтасването на чиновниците с въпросите само след два дни. Но никой не вярва, че това е било просто съвпадение.
Тамила Варламовна отново се разсмя и отпи няколко глътки вода направо от пластмасовата бутилка на масата. Дзюба с огорчение си отбеляза паузата в разказа: журналистката беше родена актриса, тембърът на гласа й и интонациите постоянно се променяха в зависимост от това от свое име ли говореше, или предаваше чужда реч, така че Роман, който никога нямаше време да ходи на театър, се чувстваше като зрител на майсторски спектакъл.
— А вие откъде точно знаете кога Болтенков е ходил при приятеля си във Федерацията? — зададе той поредния въпрос.
— Видели са го — поясни Тамара Варламовна. — По-точно, видели са ги заедно как излизали от кабинета на този чиновник едва ли не прегърнати, как вървели по коридора и се смеели. Същия ден имало заседание на треньорския съвет, а старши треньорът на школата за олимпийски надежди, където работеше Миша, беше член на този съвет. Още на другия ден той ми разказа, че видял Миша с Шнитов.