„Дали пък този чиновник от Федерацията на име Шнитов не е задействал всичко, та делото за убийството да се разследва от „Петровка“? — помисли си Роман и бързо записа името „Шнитов“ в бележника на коленете си, където вече беше записано името на споменатия от Тамила треньор Николай Никитич Аникеев. — Защо пък толкова на дребно? Да бяха го пратили направо в МВР нали се смята, че там са още по-големи спецове. За този Шнитов вчера ми говори и Каменская, значи можем да не се съмняваме в съществуването на близки приятелски отношения между него и убития Болтенков.“
— Тамила, знаете ли къде е сега Аникеев? Как да го намерим?
Лицето на журналистката стана тъжно.
— Николай Никитич почина почти веднага след онзи скандал. Обширен инфаркт.
— И кога се случи всичко това?
— Съвсем наскоро, миналата година.
Значи трябва да се провери. Треньорът Аникеев може да е оставил големи деца и големи ученици, които са жадували за отмъщение.
Блюдото с хачапури опустя някак отведнъж. Съвсем неочаквано за Дзюба. А Тамила Варламовна разказваше толкова интересно, толкова живо и артистично. Май споменаха нещо и за медено орехова тортичка.
Когато оперативните работници излязоха от дома на гостоприемната журналистка, се оказа, че се е мръкнало. Кой знае защо, докато бе седял в стаята до широко отворения прозорец, Дзюба не бе забелязал това. Сигурно се е бил заплеснал в разговора.
— Тоха, ти какво така — като чужд? — нахвърли се той на Сташис. — Мълча през цялото време, не задаваше въпроси, разглеждаше си книжки и разни други работи. Разбирам, зле си с настроението, но това все пак е работа, а не лукова глава. Защо така, а?
Антон се позасмя и примирително тупна Роман по рамото.
— Спомням си, ти ме молеше да те уча. И ето на, уча те. А ти запомняй. Има два типа жени: едните ценят всякакво внимание към тях, другите негодуват и беснеят, когато не го получават. Съответно начините на общуване с тях трябва да бъдат различни. С първия тип трябва да бъдеш внимателен и да ги слушаш, тогава те ще ти разкажат всичко от благодарност. С втория тип методът е друг. Онзи, който аз използвах за Тамила.
Роман впери в него недоверчив поглед.
— Какъв метод, Тоха? За какво говориш?
Сташис седна зад волана на паркираната до входа кола и бавно и внимателно изведе автомобила от двора на платното.
— Когато разговарях с Тамила по телефона, аз не знаех на колко години е тя. А по гласа си личеше, че това е жена, свикнала с мъжко внимание, която автоматично включва флирт в разговора. После ти ми каза, че била на осемдесет и три години, и аз си направих съвсем простия извод, че тя е запазила навика да бъде в центъра на вниманието, особено мъжкото, независимо от почтената си възраст. И ако й откажеш това внимание, тя земята ще преобърне, за да те накара да я слушаш. В нашия случай тя виждаше, че разговорът не ми е интересен, по-точно аз направих всичко, та тя да си помисли това. И Тамила започна да разказва все по-любопитни и скандални неща, за да постигне целта си. Искаше да ме накара да я слушам и гледам. Съвършено подсъзнателно, разбира се, защото инак аз изобщо не я интересувам. Просто през годините си е създала определен стереотип на поведение. Ако се държах като тебе, тоест ако попивах зяпнал всяка нейна дума и си записвах в бележника разни факти и имена, друг път щеше да ни разкаже толкова много. Ето защо трябваше да се правя на равнодушен и невъзпитан. Дори хачапурито не опитах, за да не изляза от ролята. Поне вкусно ли беше?
— Безумно вкусно — призна Дзюба. — А как се определя какъв тип е жената, та да я разприказва човек?
— Ще те науча — обеща Антон. — Но не сега. Сега давай да решаваме. От всичко, което разказа Тамила, за нас може да бъдат интересни две линии.
— Може ли аз да взема Аникеев? — помоли Роман. — Струва ми се, че именно той ни трябва. По негова линия може да се намери цяла тълпа желаещи отмъщение.
— Готово — съгласи се Антон. — Тогава аз ще взема танцьорчето, около него със сигурност няма да има никаква тълпа, така че предварително ти благодаря, Рома, задето даваш по-лекото на своя обременен от семейство по-възрастен другар.
— Е, нали аз съм млад — разсмя се Дзюба. — Зелено сукалче, както всички вие ме наричате. Имам повече сили.
Извади телефона и намери в активните контакти номера, който му трябваше.
— Сега ще проуча този Аникеев и неговото семейство. Ще ме хвърлиш ли до адреса?
— Без проблеми — кимна Сташис. — Смятай, че така ще изразя дълбоката си благодарност. Хайде обаждай се.