„От какво съм недоволен всъщност? — ядосано си помисли Антон, след като затвори и се настани по-удобно на възглавницата. — Или е обратното, радвам се, че и Каменская работи по този случай? И аз не разбирам, дразня ли се, или не? И изобщо не схващам какво е целесъобразно в тази ситуация: да се тормозя ли, или да се радвам? Няма ред в мислите ми, няма ред в емоциите, вътре в мен е някакъв хаос…“
— Ама Каменская ли се обади? Леля Настя? — попита Лиза.
Той мълчаливо кимна.
— За мен ли ти говори? Втълпява ти, че не бива да се жениш за мен, така ли?
Антон се понадигна от възглавницата и я погледна смаяно.
— Откъде ти хрумна? И изобщо тя в течение ли е?
— Че как! Та тя работи в агенцията на татко. Той вече я прати при мен, тя ми изнесе една сърцераздирателна беседа. Сега е насочил стрелите й към теб, така ли? Но браво на теб, държа се като кремък, не се оправдава, нищо не й обяснява, само „да“, „не“, „ясно“. И правилно, не е нужно да се впускаме в никакви обяснения, с теб въпреки всички ще направим каквото искаме, нали?
Лиза се присламчваше към него като ласкаво коте, целуваше го по рамото и шията и за известно време Антон забрави обърканите си мисли. В някакъв момент дори му хрумна: „Така де! Какво ни интересува чуждото мнение. Ще направим каквото ние искаме!“.
Ала това „известно време“ в края на краищата премина и той отново, докато прегръщаше Лиза, почувства как лошото настроение пак го притисна. И това изобщо не беше свързано с Каменская. Лиза, която беше сигурна, че Анастасия Павловна се бе обадила по молба на баща й, се мъчеше да измъкне от Антон какво точно му е казала тя и всеки неин въпрос го ядосваше все повече. Абе каква ти Каменская! Лиза има само един проблем: да се омъжи за Антон. А проблемът на Антон е съвсем друг, а и не е единствен.
Мислите му непрекъснато го връщаха към конското, което му чете днес ръководителят на оперативно-следствената група, която се занимаваше с убийството на Ина Ефимова. Антон дори не бе успял да гъкне за подозренията си за палеж на къщата на Маклигини, когато ръководителят на групата отсече: тази версия е безплодна, няма смисъл да си губим времето с нея, това се е случило отдавна. И Сташис да не е посмял да занимава с нея следователя и оперативните работници от Раздори, да не губи и тяхното време с празните си подозрения.
Охо, бързо са действали! От деня, когато Антон отиде да си поговори със следователя, който бе водил делото за пожара, беше минало съвсем малко време, а той вече се беше оплакал пред своето ръководство и ръководството вече бе спуснало команда „не пипай“, а „пипне“ ли някой, да му отсекат ръцете. Е, ясно тогава, и началството на онзи следовател е било в играта, няма как да е другояче, щом всичко е станало толкова бързо. Ако следователят е взел подкуп от Ефимова без знанието на началството си, сега щеше да му трябва много повече време, за да организира нападението срещу своенравния оперативен работник от „Петровка“.
Не, не е била алчна покойната Ина Викторовна, я вижте колко щедро е раздавала сухото, зарадвала е дори експертите. И оперативните работници. Участъковия обаче е забравила. Ощетила е момчето. И плачевният резултат, както се казва, е налице.
След като се прибра от Ала Владимировна към четири и половина сутринта, Олга Виторт рухна в леглото, без да се съблече, спа само два часа и отиде на работа със сенки под очите. Заспиваше както вървеше, с огромно усилие успяваше да се съсредоточи върху служебните въпроси. Момичетата мениджъри се преструваха, че нищо не забелязват: знаеха, че тяхната началничка Лара Крофт не обича да говори за проблемите си и не се нуждае от съчувствие. И само един човек, Володя, изчака всички да отидат на обяд и я попита какво се е случило.
Олга имаше специално отношение към него, затова благоволи да отговори:
— Една приятелка ми се обади през нощта и ме помоли да отида. Докато стигна до нея, докато постоя, докато се върна… Нищо страшно, обикновени неща.
— Обикновени? — учуди се Володя. — Ами щом са били обикновени и не е станало нищо катастрофално, ти не можа ли да откажеш? Или тя да почака до сутринта? Тя какво, не разбира ли, че след нощта настъпва работен ден? Що за безочливост? Впрочем, щом се държат така с теб, значи ти самата позволяваш да го правят.
Естествено, Олга веднага взе да защитава и оправдава Ала Владимировна, намери много извинения за поведението й: