Октомврийски вятър прониква през блузата ми и не мога да се сдържа да не погледна към натежалото небе в търсене на един конкретен ангел с крила с форма на прилеп и с ръбато чувство за хумор. За малко да се спъна в избуялата трева и се заставям да отклоня очи.
През прозорците на една класна стая се виждат плакати и списъци с изискванията за прием в колеж. В друга са наредени витрини с ученическо творчество. Полиците направо преливат от фигурки от глина, дърво и папиемаше във всевъзможни цветове и стилове. Някои са толкова добри, че ме натъжава мисълта за децата, които ще бъдат лишени от възможността да се занимават с изкуство още много, много време.
Докато пресичаме училището, близнаците имат грижата да се държат зад семейството ми. Изоставам с мисълта, че не е зле Пейдж да се движи най-отпред, където да й хвърлям по някое око. Тя крачи сковано, сякаш още не е свикнала с краката си. И аз не съм свикнала да я виждам в това състояние и не мога да отлепя очи от грубите шевове по цялото й тяло, които й придават вид на вуду кукла.
— Значи това е сестра ти? — пита Ди тихичко.
— Аха.
— За нея ли си рискува живота?
— Същата.
Близнаците кимат любезно — така механично хората клатят глава, когато не искат да изкажат обидна мисъл. Ръфвам ги:
— Вашето семейство да не е по-свястно?
Ди и Дум се споглеждат и размишляват няколко крачки.
— Нъцки — решава Ди.
— Ами не е — признава и брат му в същия момент.
Новият ни дом е кабинет по история. По стените са накачени списъци с дати и плакати на сцени от човешката история. Изобразяват Месопотамия, великите пирамиди в Гиза, Османската империя и управлението на династията Мин. Също и Черната смърт1.
Моят учител по история твърдеше, че Черната смърт е ликвидирала от трийсет до шейсет процента от населението на Европа. Помолил ни беше да си представим какво ще се случи, ако загинат шейсет процента от обитателите на сегашния свят. Тогава не успях да се справя. Струваше ми се толкова нереално!
Над всички тези плакати с древна история изпъква и властва снимка на астронавт на Луната, зад когото изгрява синята Земя. Всеки път, когато видя нашата синьо-бяла топка, гледана от космоса, все си мисля, че несъмнено е най-прекрасното нещо във вселената.
Но сега и тя ми се струва нереална.
Отвън на паркинга бръмчат нови камиони. Отивам до прозореца, а майка се захваща да избута бюра и столове на една страна. Надничам навън и виждам единия от близнаците да води замаяни новопристигнали към училището по подобие на Чудния свирач.
Зад мен малката ми сестричка се обажда:
— Гладна съм.
Втриса ме и бързам да натикам всички грозни мисли в тъмницата в главата си.
Виждам отражението на Пейдж в прозореца. В неясната нереалност на този образ тя гледа към майка като всяко друго дете с надежда за вечеря. Но стъклото е криво и обезобразява главата й, шевовете изпъкват още повече и по-острите й от бръснач зъби ми се струват по-големи.
Мама се навежда и погалва детенцето си по главата. Започва да тананика на Пейдж зловещата си песен-извинение.
3
Настанявам се на походно легло в единия ъгъл. Както съм с гръб към стената, виждам цялата стая, озарена от лунна светлина.
Малката ми сестричка е настанена до отсрещната стена. Сгушена под одеялото си, Пейдж ми се струва миниатюрна до постерите на знаменити исторически личности. Конфуций, Флорънс Найтингейл, Ганди, Хелън Келър и Далай Лама.
Дали щеше да стане като тях, ако не живеехме в Ангелския свят?
Майка ми седи по турски на леглото на Пейдж и тананика мелодията си. Опитахме се да нахраним сестра ми с двата продукта, които успях да измъкна от хаотичната бъркотия в столовата — до сутринта се предполага да заработи като полева кухня. Но малката не успя да задържи нито консервираната супа, нито протеиновото блокче.
Въртя се на брезентовия дюшек — търся как да се наместя, та дръжката на меча да не ми се забива в ребрата. Да го държа при себе си е най-добрият начин да се предпазя от опитите на всички останали да го вземат, иначе ще открият, че съм единствената, способна да го вдигне. В момента най-малкото ми желание е да обяснявам как съм се сдобила с ангелски меч.
Спането с оръжие няма нищо общо с присъствието на сестра ми в стаята. Съвсем нищичко.
Нито пък е свързано с Рафи. Не че мечът е единственият ми спомен от прекараното с него време. Имам предостатъчно белези и синини да ми напомнят дните, когато скитах с моя ангел и враг.
1
Черната смърт — най-голямата чумна епидемия в Европа, бушувала в периода от 1346 до 1353 г. — Бел.прев.