— О, стига де. Не започвай и ти! — преравям безнадеждната камара дрехи, насъбрана от майка ми снощи. Тя се върна също и с наръч празни бутилки от сода и разни други незнайни боклуци, но тази купчина нямам намерение да разбутвам.
— Познавам един тип, който имаше катана.
— Какво е имал?
— Японски самурайски меч. Страхотен! — Ди-Дум се хваща за сърцето в знак на любов. — Наричаше го Меча на светлината. За такъв бих продал и баба си в робство!
Кимам, все едно се подразбира.
— Може ли да ти кръстя меча?
— Не.
Измъквам чифт дънки, които може и да ми станат, и един чорап.
— Защо не?
— Вече си има име.
Продължавам да ровя из купчината за другарче на чорапа.
— И какво е то?
— Мечо Пуки2.
Дружелюбното изражение на близнака внезапно прелива в сериозно:
— Имаш си достоен за музейна колекция злодейски меч, създаден да осакатява и убива, специално предназначен да сваля на колене чутовнярските ти врагове и да слуша воплите на жените им… и ще го кръстиш Мечо Пуки?
— Ами да, харесва ли ти?
— Дори шегички на тази тема са си престъпление срещу природата. Нали го знаеш, а? В момента отчаяно се мъча да не изръся някоя анти момичешка забележка, но ти наистина много ме затрудняваш.
— Аха, прав си — свивам рамене. — Може вместо това да го кръстя Тото или Флоси. Какво ще кажеш?
Ди-Дум ме поглежда така, все едно съм по-откачена и от майка ми.
— Да не съм сбъркал? Да не би всъщност в тази ножница да си носиш джобно кученце?
— О, чудя се откъде да намеря розова ножница за Мечо Пуки. И в добавка с малки скъпоценни камъчета? Какво? Много ли ще му дойде?
Близнакът клати глава и излиза.
Прекалено е лесно да се закачаш с него. Преспокойно се преобличам и се приготвям, преди да последвам Ди-Дум през вратата.
Коридорът ми се струва по-претъпкан от оукландския стадион по време на Световните серии.
Двойка мъже на средна възраст си разменят перо за шишенце хапчета от аптеката. Това е то търговията с наркотици в Ангелския свят. Друг пък показва нещо на събеседника си — прилича на кутре — и го дръпва рязко, когато онзи отсреща посяга към него. Започват да спорят шепнешком.
Подминават ни две жени, гушнали няколко кутии супа така, сякаш държат в обятията си гърне със злато. Буквално се прокрадват по коридора и внимателно оглеждаш всеки срещнат. Близо до входната врата няколко души с прясно бръснати глави лепят афиши на апокалиптична секта.
Избуялата морава навън е странно пуста, вятърът разнася боклуци. Ако някой ни гледа от небето, и тази сграда ще му се стори изоставена, подобно на всички други.
По думите на Ди-Дум вече се е превърнал в популярен виц фактът, че горният ешелон на Съпротивата се е настанил в учителската стая, а Ави — в кабинета на директора. С близнака пресичаме двора на училището и се упътваме към тухлената постройка в мисионерски стил — придържаме се към пътеките под навесите, макар така да обикаляме по дългия път.
Фоайето и коридорите на голямата сграда са дори още по-претъпкани от нашите, но хората тук изглеждат сякаш имат цел. Срещаме странен тип да се носи по коридора, повлякъл след себе си сноп кабели. Няколко души местят чинове и столове от една стая в друга.
Тийнейджър бута количка, пълна със сандвичи и кани с вода. При преминаването й хората си вземат от храната и напитките, все едно им се полага доставка на продукти, щом работят в тази сграда.
Ди-Дум грабва няколко сандвича и ми връчва единия. Просто ей така и аз ставам част от вътрешния кръг.
Нагълтвам закуската, преди някой да ми покаже, че не ми е тук мястото. За малко да се задавя с поредната хапка обаче, защото забелязвам важна подробност.
В тази сграда дулата на оръжията са извънредно дълги. Приличат ми на заглушителите, които по филмите убийците навиват на пушките си.
Ако бъдем нападнати от ангели, няма значение дали ще вдигнем шум, понеже ангелите и бездруго ще знаят къде сме. Но ако ще се стреляме едни други…
Залъкът в устата ми внезапно добива вкус на студен, лепкав пастет и твърд като камък хляб, вместо вкусния деликатес, какъвто беше преди миг.
Ди-Дум се намъква през някаква врата.
— … издънка — разнася се от вътрешността на стаята мъжки глас.
Пред компютри седят в няколко редици хора, напълно погълнати от случващото се на мониторите им. Не съм виждала подобно нещо от времето преди нападенията. Забелязвам невероятни скици с очила, в остро противоречие с бандитските татуировки с дяволски рога.
2
Мечето Пуки (англ. Pooky Bear) — плюшено мече, собственост на котарака Гарфийлд от едноименните комикс и анимационен сериал. — Бел.прев.