— … да имам докладите от вторичните лаборатории утре.
Зад Уриил върви жена. Коса като златна завеса се спуска по раменете й. Съвършени черти. Големи сини очи. Глас като… ами, ангелски глас. Лайла.
Мускулите ми до един се стягат и се притеснявам, че от цялото това напрежение ще се прекатуря на високите си токове. Лайла. Главната лекарка, която оперира Рафи. Същата, която трябваше да пришие пернатите му крила и вместо това сложи на гърба му демонски. Питам се дали задоволството от силен удар в съвършената й брадичка ще си струва ужасната смърт.
— Какво ви бави толкова? — пита Уриил, вече затворил вратата.
Лайла го поглежда ококорена, едновременно и засегната, и разгневена.
— Цяло чудо е, че сме напреднали толкова много. Знаеш го, нали? Съумяхме да задействаме цялата апокалиптична машина само за десет месеца.
Десет месеца ли?
— За толкова време повечето проекти едва-едва щяха да започват. Нормален екип още щеше да експериментира с първата партида и да минат години, навярно десетилетия, преди да получиш орда зрели скакалци, готови да се нахвърлят на света. Екипът ми едва се крепи на крака от изтощение, Уриил. Не мога да повярвам…
— Спокойно — прекъсва я архангелът. Гласът му е успокоителен, тонът — нежен.
Ангелското нашествие започна преди няма и два месеца. Нима са основали лабораториите си сума време преди същинското нашествие?
Уриил насочва Лайла към кожения диван и я настанява на него. Намества се на креслото до дивана и вдига крака на мраморната масичка за кафе.
Черните му подметки стоят мръсни редом с бутилката с вино и цветята, поставени на масичката. Като изключим това, двамата представляват прекрасна гледка. Двама изумителни ангели, изтегнати на скъпи мебели.
Уриил си поема дълбоко дъх.
— Дишай. Наслаждавай се на чудесата на Божията Земя! — Той гордо махва с ръка към прозорците с гледка към възхитителния прибой, сякаш лично е допринесъл за панорамата. За втори път си поема дълбоко дъх, като че ли да покаже как се прави.
Лайла следва примера му и няколко пъти вдишва старателно. Поне засега и двамата ангели не са погледнали към нас по-внимателно, отколкото към масата. За тях с Анди сме просто част от обзавеждането.
Не отклонявам поглед от точка на лавиците с книги, все едно съм жива статуя. Последното, което ми се иска, е двамата да забележат, че ги зяпам. Според моя сенсей, и бездруго е по-добре да следиш враговете си с периферното зрение.
— Ако не те смятах за способна да ръководиш този проект, щях ли да те помоля да го оглавиш! — Уриил взема бутилката с вино и сваля фолиото отгоре. — Няма по-велик химеролог3 от теб, Лайла. Всички го знаем. Е, знаеха го всички, освен Гавраил… — При споменаването на Вестителя в гласа му се прокрадва капка сарказъм. — Изобщо не биваше да назначава онзи бръщолевещ идиот, Пеан, за главен лекар на царството. Трябваше да си ти. И това ще се сбъдне, щом бъда избран за Вестител. Не е изключено дори да променим титлата на Главен творец.
Съвършените устни на Лайла се разтягат в изненадана усмивка. О, несъмнено титлата й допада.
— Ако Пеан отговаряше за този проект — добавя Уриил, докато забива тирбушона по-дълбоко в тапата, — щеше да е започнал с клетъчни култури и да чакаме години наред, преди да се случи нещо.
— Векове — поправя го Лайла. — Той си въобразява, че всичко започва с клетъчни култури, просто защото са му специалност.
— Методите му са остарели с цели епохи. Ти, от друга страна… Знаех си, че със замах ще преуспееш в начинанието. Ти си гений. Защо да си даваш труда да създаваш вида от нулата, при условие че можем да съчетаем и наместим вече съществуващото? Не че не е чудовищно трудна задача! — Уриил измъква тапата. — Трудът ти е наистина брилянтен. Прогресът на този проект е невероятен, знам, напредва с направо рекордна скорост… — Той кима и приковава Лайла с поглед. — Нужно ми е обаче да се движи още по-бързо! — Дружеското му изражение се вкоравява до неразгадаема гримаса. Архангелът налива червено вино в една чаша. Все едно пълни стъкления съд със струя кръв. — Можеш да се справиш, Лайла! — казва го меко и окуражително, но със заповедна нотка. — Не бих ти възложил задача, с която не смятам, че не би се справила. Утрои хората си, ако трябва, поемай рискове, израждай скакалците преждевременно, ако се налага… — подава й чашата и пълни една и за себе си.
— Да утроя хората си… с кого по-точно? Още човеци ли да наема? Равносилно е да се опитвам да обуча с нас да работят псета — толкова са невежи относно сътворението на видовете.
3
Химеролог — от химера (древногръцко чудовище) и логос (от гр. наука): специалист по създаване на чудовища. — Бел.прев.