Но тревогата му бе на по-голям брат, грижещ се за малката си сестра.
Сътън му бе напомнила по най-първичен начин, че завинаги ще бъде единствената жена за него.
Горе в стаята на някой от предците на Брадфордови, Джеф натисна бутона за печат и подложи длан под принтера. Машината забръмча ритмично и след миг се появи лист със съвършено подредени цифри. После още един. И последният.
Върху трите страници имаше и ситни букви — обяснения за отделните редове цифри, бележки, които бе добавил през последните два часа, прекарани над лаптопа.
Най-важното нещо върху първата страница обаче бе заглавната част:
„БРАДФОРД БЪРБЪН КЪМПАНИ“
ОБОБЩЕНИЕ НА ДЕФИЦИТА — РАБОТЕН ВАРИАНТ
Джеф сложи документа на бюрото върху клавиатурата на отворения лаптоп. После се загледа в пряспата от хартии, бележки, отчети и таблици върху старинното бюро. Всичко бе готово.
Беше приключил.
Поне с частта, отнасяща се до проследяването на прехвърлянията от сметка в сметка на събираемите дългове и оперативния капитал.
От друга страна… Той взе обобщението и изключи лаптопа. Беше сменил паролата и бе кодирал всичко, върху което бе работил. И бе изпратил копие на личната си поща.
Махна флашката и я сложи в джоба на панталоните си. После седна на разхвърляното легло, загледа се в бюрото и се замисли… да, точно като в офиса му в Манхатън.
Където работеше за корпорация. Заедно с хиляди други човешки сметачни машини, както се изразяваше Лейн.
До вратата от другата страна на стаята бяха подредени пътните му чанти. Не беше изваждал нещата от тях — вземаше каквото му трябва и после връщаше всичко обратно в чантите, защото знаеше, че няма да остане дълго.
Чантите изглеждаха смъртно ранени — дрехите и тоалетните му принадлежности се изсипваха от тях върху пода…
На вратата се почука и той каза:
— Да.
Тифании Тифании Тифании влезе в стаята и о, джинсите й бяха прилепнали като собствената й кожа, а широката й блузка бе с толкова дълбоко деколте, че приличаше на горнище на бански костюм. Косата й бе разпусната и бе гримирана, сякаш бе събрала цялата си младост, сексапил и възбуда в дързък малък пакет, който му показваше с радост.
— Поздравления — каза тя, като затвори вратата и я заключи. — Радвам се, че ми изпрати съобщение да празнувам с теб.
— А аз се радвам, че дойде — той седна по-назад на леглото и кимна към доклада на бюрото. — Работих, без да спра нито миг. Чувствам се странно сега, когато това вече не ми тежи.
— Промъкнах се по задното стълбище — каза тя и остави чантичката си.
— Това да не е нова придобивка от Луи? — провлечено попита той, като кимна към чантичката.
— Това? — тя вдигна малката чанта, покрита с отпечатани букви LV. — Всъщност, да. Имаш добър вкус. Обичам мъжете от големите градове.
— Аз живея в голям град.
Тифании Тифании Тифании нацупи устни.
— Това означава ли, че скоро ще си тръгнеш?
— Ще ти липсвам ли?
Тя приближи и легна до него, обърна се настрани, а блузката й се смъкна и откри гърдите й. Не носеше сутиен. И очевидно вече бе възбудена.
— Да, ще ми липсваш — каза тя. — Но ти може да ме заведеш там, да видя къде живееш.
— Може би.
Джеф започна да я целува, после свали дрехите й… после свали своите дрехи. Вече го бяха правили достатъчно пъти, за да знае какво харесва тя. Знаеше точно какво да направи, за да я накара да свърши бързо. И той самият бе възбуден. Беше трудно да се въздържи. Макар да знаеше защо всъщност идва тя, какво иска и как точно ще го използва, той бе доволен от текущите цени и обменния курс в отношенията им.
В края на краищата той бе банкер.
Тя щеше да прекара нощта при него. И после? Щеше да се измъкне рано сутринта, да сложи униформата си и да се преструва, че не е била в леглото му? След това той щеше да седне с Лейн и да му представи пълния доклад. После имаше нещо, за което трябваше да се погрижи.
Докато се отпускаше върху Тифании Тифании Тифании, а тя мъркаше в ухото му, той продължаваше да се чуди какво да отговори на предложението за акциите. Лейн изглеждаше сериозен, а Джеф вече познаваше компанията изцяло. Имаше и риск, разбира се. Възможно федерално разследване. Освен това никога досега не бе ръководил никого.
Това беше проблемът, дал заглавие на известната песен на „Клаш“ „Дали да остана, или да си тръгна“.
57
„Клаш“ (на английски: The Clash) е английска пънк група. Създадена е през 1976 година от Джо Стръмър (вокал, ритъм китара), Мик Джоунс (китара, беквокал) и Пол Симонън (бас китара, беквокал), по-късно се присъединява барабанистът Топър Хедън. — Бел.р.