— Това е само формалност и е просто като касова бележка от бакалия. И ако не ти е известно значението на израза, ще ти го кажа. Означава, че е нещо много просто. Ти запазваш всичко, което е твое в момента на сключването на брака, аз запазвам всичко, което е мое. И нищо няма да се дели с другия.
— Просто. Нима? Затова ли е колкото „Война и мир“? — тя хвърли поглед към него. — И ако е толкова просто, защо не ми даде възможност първо да го прочета и да го прегледам с адвокат?
Самюел Ти например. Макар да се досещаше как би протекло разглеждането.
— Няма нужда да се занимаваш със скучни законови термини.
— Няма ли? Може би ще ти е интересно да узнаеш, че вече съм разучила бракоразводното законодателство и ще ти кажа какво знам.
— Джин, сериозно…
— Знам, че ще ти бъда напълно вярна — той отново се отдръпна, а тя продължи да говори тихо. — Знаеш ли, всъщност изненадата ти не трябва да ме обижда. И преди да започнеш да си въобразяваш, че показвам някакво уважение към теб, разбрах, че бракоразводното законодателство на Кентъки е много строго и доказателството за изневяра може да бъде използвано за намаляване на съпружеската издръжка. Така че онези двама пилоти, които чуках предната вечер, са последните ми опити в изневярата. Ще ти бъда достойна съпруга, одобрявам да ме следиш и да документираш всичко със снимки. Сложи камери в спалнята ми, в колата, в дрешника, в бельото ми. Няма да ти дам възможност да ме обвиниш в нищо.
Тя се наведе към него.
— Как ти се струва скучната законова терминология? И няма да наредиш на шофьора да се върне. Ето какво ще стане. Няма да подпиша нищо и въпреки това ще сключим брак. Ти искаш да спечелиш нещо. През целия си живот не си направил нищо. Нямаш нищо, което да е наистина твое. Никой не те уважава заради достойнствата ти, всички се въртят около теб само заради наследството ти. Ще се ожениш за мен, за да ходиш с вдигната глава на приеми и партита. Все още си онова хлапе от основното училище, което никой никога не избира. Аз бях там, виждала съм го. Ти беше последният, когото включваха в отбора, но ще бъдеш онзи, който е укротил известната Джин Болдуин. И това е много по-ценно за поддържане на егото ти от всичко, което някога бих могла да измъкна от банковата ти сметка — тя се усмихна мило. — Така че можеш да си вземеш петкилограмовата касова бележка и да си я завреш отзад. Скъпи.
В очите му се четеше истинска злоба. Джин отново се загледа в река Охайо. Знаеше много добре какво я очаква по-късно вечерта, когато той се прибере от работа, но по свой начин очакваше с нетърпение да види изхода.
И беше права.
— О, и още нещо, което трябва да имаш предвид — каза тихо тя, докато слушаше шумоленето на хартиите, които той прибираше в чантата си. — Съпружеското насилие няма да бъде прието добре при дело за развод — също както курвенското поведение. Знаеш ли, цяло чудо е, че ние двамата не се разбираме по-добре.
Лейн шофираше с превишена скорост край колоните от автомобили, които бавно пълзяха към града заради задръстването на пътния възел. Беше сигурен, че зърна семейния „Фантом“ за миг, докато бързаше по шосето.
Без съмнение Джин и Ричард се возеха в брачния експрес.
Постъпваше изключително неразумно, омъжвайки се за този глупак, но нямаше надежда да бъде разубедена, когато си е наумила нещо. При сестра му всеки упрек сякаш поставяше мишена върху нещото, което се опитваха да й посочат като не особено добра идея. Освен това, както винаги, той имаше други проблеми, за които да се тревожи.
Паркингът, който търсеше, се намираше на ъгъла на „Мохамед Али“ и „Втора улица“ и той остави поршето на първото свободно място, което не беше частично заето от двете страни от идиоти с джипове, неспособни да паркират колите си в ограничителните линии.
Странно, обикновено той избираше внимателно мястото, където да паркира по принцип, за да предпази боята на автомобила си. А сега? Не искаше да плаща за повредени ламарини.
Предишната вечер, когато не успя да заспи, той слезе долу, отиде в бизнес центъра и прерови всички файлове в стаята, където се пазеше документацията. И там… между договорите на висшите служители, всеки от които извади, между оригиналите на вътрешните корпоративни закони, всеки от които прочете заедно с поправките им, и файла за опасните материали с някои интересни данни, които старшите служители в организацията очевидно не искаха да стават известни на простолюдието… откри полицата със застраховката за живот на баща си, сключена от корпорацията.