Решението й бе в полза на неугледния външен вид.
— Партито бе божествено — каза тя. — Както и двамата пилоти. Със сигурност знаеш какви мъже да наемаш.
Ричард бе готов да избухне и вдигна ръка над рамото си, а тя се засмя.
— Внимавай с лицето. Гримьорката ми е добра, но дори тя не може да скрие всичко.
Умът й и тялото й бяха обзети от някаква мания, която пееше като хор пред олтара на лудостта. И за част от секундата си помисли за майка си, която лежеше в леглото в стаята си малко по-нататък по коридора, лишена от права, все едно е бездомен наркоман.
Когато някой от семейство Брадфорд се пристрастеше към наркотиците, за него вече не се грижеше личният му лекар и го настаняваха в хотел „Портхолт“ с частна медицинска сестра, вместо да го пратят в клиника. Говореха за „лекарства“ вместо за „наркотици“.
Каквито и думи да използваха, все пак беше по-добре и по-лесно, отколкото да се справят с реалността.
— Имаш нужда от мен — изсъска Ричард. — И когато купя нещо, очаквам то да работи както трябва. Или го изхвърлям.
— Всеки, който иска да стане губернатор на Кентъки някой ден, трябва да знае, че побоят над съпругата представлява сериозен проблем.
— Ще бъдеш изненадана. Аз съм републиканец, помниш ли?
Над рамото на Ричард виждаше овалното огледало над една от италианските й тоалетки от осемнайсети век в стил Луи XV, което й предоставяше съвършен образ в рамка на тях двамата: тя, с размазано като кръв по брадичката й червило, синята й рокля бе повдигната до дантелената горна част на копринените й чорапи, тъмната й коса падаше на разбъркани вълни като ореола на курва, каквато беше, а той — в старомодната си пижама, косата му бе като на брокер от „Уолстрийт“ от осемдесетте, тялото му — като на Икабод Крейн[1], напрегнато като опъната жица. А около тях? Копринени завеси като бални рокли, прозорци — високи като водопади, антики — достойни за някой музей на декоративните изкуства, и легло — голямо колкото чакалня с пухена завивка с монограм.
Двамата с Ричард, облечени с домашни дрехи и демонстриращи абсолютно неуважение към учтивия разговор, бяха фалшивата нота в тази соната, разкъсването в средата на платно на Вермеер[2], спуканата гума на ролсройс.
О, а на Джин тази разруха й харесваше. Като гледаше себе си и Ричард заедно, и двамата тръпнещи на ръба на лудостта, усещаше вълнението, за което копнееше.
Подхождаха си. С внезапната промяна в състоянието на нейното семейство и неговите амбиции да стане губернатор те станаха съюз на паразита и неговия домакин, хванати в капана на опасна връзка, основаваща се на десетилетния му копнеж по най-популярната дебютантка на Шарлмонт и на нейната настояща нужда от пари.
Но бракове са били сключвани и на много по-нестабилна основа… като например на илюзията за любов, на лъжата за вярност, на отровното питие на „съдбата“.
Тя изведнъж се умори.
— Лягам си — заяви тя и се обърна с намерение да тръгне към банята си. — Този разговор ме отегчава.
Когато този път я сграбчи, не беше за косата.
— Само че аз не съм свършил с теб.
Обърна я и я дръпна към себе си, а тя се прозина в лицето му.
— Бъди бърз, моля те. О, точно така. Ти наистина си бърз и това е единственото, което ми харесва в секса с теб.
ГЛАВА ПЕТА
— Нали не мислеше наистина, че ще скоча?
Мъжът, когото Лизи обичаше, каза това, седнал в другия край на дивана, а тя се опита да се съвземе… и като не успя, започна да гали изработената на ръка завивка, която бе наметнала върху краката си. Малката й дневна се намираше в предната част на къщата и имаше голям прозорец, който гледаше към верандата, предната морава и мръсната алея. Декорът бе селски и придаваше уют, колекцията й от стари фермерски инструменти украсяваше стените, старомодното й пиано стоеше в далечната част на стаята, плетените килимчета бяха в основните цветове[3], за да се подчертае цветът на дървения под.
Нейното убежище винаги й действаше успокояващо. Но не и тази сутрин на зазоряване.
Каква нощ. Бяха им необходими почти два часа да разкажат на полицията какво се е случило, да се извинят и да потеглят обратно.
Ако не беше приятелят на Лейн, помощник-шерифът Мичъл Рамзи, все още щяха да са край реката, до салона за сладолед във викториански стил, а може би дори и в полицейския участък — оковани в белезници, съблечени и претърсени.
1
Икабод Крейн, герой от сериала „Слипи Холоу“, изигран от Джони Деп, е съживен, за да разгадае мистерия, чиито корени се крият още в създаването на САЩ. — Бел.р.
2
Йоханес Вермеер ван Делфт (на нидерландски: Johannes Vermeer van Delft, 1632–1675) е нидерландски художник, майстор на битовата живопис. — Бел.р.
3
Става въпрос за трите основни цвята — циан, магента и жълто, от които се образуват останалите цветове. — Бел.р.