След като я прочете три пъти, той се обади в офиса, издал полицата, и с радост уговори предстоящата неофициална среща.
Някои неща човек трябваше да върши сам.
Застрахователната компания „Инглишмън, Батъл и Кастелсън Къмпъни“ се намираше на трийсет и втория етаж на старата сграда „Нешънъл Шарлмонт Билдинг“ и когато излезе от асансьора във фоайето на високия етаж, той оцени гледката по напълно нов начин. Защото вече знаеше какво всъщност е свободно падане.
Малко по-късно Лейн седеше в заседателната зала с чаша кока-кола в ръка и чакаше…
— Извинявам се за забавянето — Роберт Инглишмън, представляващ частта „Инглишмън“ от името на фирмата, влезе с бележник, усмивка и професионален вид. — Тази сутрин тук беше лудница.
„Не ми говори за лудници“, помисли Лейн.
Стиснаха си ръце. После имаше съболезнования от варианта, който се поднася със закъснение. Лейн не познаваше Инглишмън добре, но бяха на една и съща възраст и Лейн винаги го бе харесвал при случайните им срещи. Роберт бе от онези мъже, които носят къси панталони с избродирани китове върху тях на голф, розови костюми на дербито и съвършено изгладени тъмносини костюми от „Брукс Брадърс“ с вратовръзки в цветовете на клуба му на работа и без значение с какво беше облечен, винаги изглеждаше готов да потегли в лодка „Хакер Крафт“ от трийсетте години на двайсети век. Към парти, на което Хемингуей се отбива за малко, а Фицджералд се напива в ъгъла заедно със Зелда.
Беше човек, съчетаващ старата и новата школа — богат и влиятелен протестант от английско потекло, но без снизходителното отношение и предразсъдъците, с класическа красота като модел от реклама за поло на Ралф Лорън и заедно с това земен като баща от телевизионна комедия.
Когато приключиха с любезностите, Лейн отмести чашата с газираното питие и извади сгънатите документи от вътрешния джоб на лененото си сако.
— Реших, че може би има смисъл да дойда тук и да поговоря лично с Вас за това.
Роберт взе страниците и ги разгледа.
— Чия полица е това?
— На баща ми чрез „Брадфорд Бърбън Къмпани“. Аз съм облагодетелстван заедно с брат ми и сестра ми.
— Съжалявам, но…
— Обратно на новинарските статии — прекъсна го Лейн, — ние вярваме, че баща ни може би е бил убит. Знам, че има клауза, която изключва изплащането на застраховката в случай на самоубийство на застрахования, но по моите разбирания и при условие че никой от облагодетелстваните не е…
— Много съжалявам, Лейн — Робърт затвори документите и сложи длан върху тях. — Тази полица бе анулирана преди шест месеца поради нередовно плащане на вноските. Опитвахме много пъти да се свържем с баща ти, но той не отговори на обажданията, нито писа в отговор на запитванията на „Мас Мючуъл“ оставиха нещата така — а това бе временна застраховка на висш служител в корпорацията. По нея нямаше натрупване на лихви.
Телефонът на Лейн иззвъня, а той си помисли, че седемдесет и пет милиона изчезват като дим.
— Бихме ли могли да направим още нещо за теб?
— Има ли някакви други застраховки? Може би лични? Открих тази само защото преглеждах файловете на компанията. Баща ми не говореше много за делата си.
Личните и професионалните.
— Имаше две лични. Едната беше временна застраховка живот, много по-малка от тази — Робърт отново сложи ръка върху документа. — Но той не я поднови, когато изтече преди няколко месеца.
„Разбира се — помисли Лейн, — защото биха го отхвърлили заради медицинския преглед и той го е знаел.“
— А другата? — попита той.
Роберт прочисти гърлото си.
— Ами в другата като получател на обезщетението беше посочено трето лице. И то се появи. Страхувам се, че не мога да ти кажа кое е лицето, нито да ти дам някаква информация за полицата, защото ти не си споменат в нея.
Телефонът на Лейн иззвъня отново и за част от секундата му се прииска да запрати проклетото нещо в редицата стъклени прозорци от другата страна на масата.
— Разбирам напълно — каза той, като взе документа, сгъна го и отново го сложи във вътрешния си джоб. — Благодаря за отделеното време.
— Наистина бих искал да ти помогна с нещо повече — Роберт се изправи. — Заклевам се, че се опитвах да накарам баща ти да предприеме нещо, но той просто отказваше. Макар да знаеше, че това ще бъде от полза за семейството му.
63
„Хакер Крафт“ (Hacker-Craft) — компания, която конструира, произвежда и ремонтира луксозни махагонови яхти. — Бел.р.
64
Ърнест Хемингуей, Франсис Скот Фицджерадд и съпругата му Зелда са известни с пиянството си. — Бел. р
65
Ралф Лорен (Ralph Lauren), рождено име Ралф Лифшиц (Ralph Lifshitz) е американски моделиер и бизнесмен, който е сред легендите в модната индустрия. — Бел.р.