Лейн продължи да бърза напред, а Джеф се опита да не изостава.
— Честна дума, ако знаех, че ще се съгласиш толкова лесно, щях да искам три процента.
— А аз щях да ти дам пет.
— Да не би да разиграваме сцена от „Хубава жена“?
— Не искам да мисля по такъв начин, ако нямаш нищо против. Това е враждебно отношение на работното място. Може да ме съдиш. О, и още едно нещо от моя страна. — Излязоха от гората и тръгнаха по ниско окосената трева. — Ще искам съветът да ме назначи като председател. Така ще бъде по-лесно да работим. И за двама ни.
— Харесвам подхода ти, Брадфорд — кимна към пистолета Джеф. — Но мисля, че може да оставиш това в жабката. Като твой временен главен изпълнителен директор, бих искал да преминем към по-спокоен тон, ако нямаш нищо против. Втората поправка на Конституцията е чудесна, но има някои основни управленски методи, които бих искал да приложа, преди да се стигне до нея.
— Няма проблем, шефе. Няма никакъв проблем.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТА
Лизи наплиска пламналото си лице със студена вода и въздъхна с облекчение. Радваше се, че не е под горещото слънце, а в апартамента на Лейн, където живееше, и потта от сгорещеното й тяло се изпаряваше в охладения от климатика въздух. Двете с Грета бяха работили цял ден в градината с поддържан от стреса ентусиазъм, който беше напълно безполезен, освен ако не го приложиш срещу бурените в лехите около басейна. Никоя от двете не каза нищо за помена, не обсъждаха подробно и годежа. Грета продължаваше да бъде подозрителна спрямо Лейн и само времето можеше да промени това.
Лизи протегна ръка за кърпата, без да гледа, притисна меката тъкан към челото, бузите и брадичката си и когато вдигна глава, видя че Лейн стои до нея.
Колко красив изглеждаше в лененото сако и ризата с отворена яка. Слънчевите му очила бяха в малкия джоб на сакото, а косата му бе разрошена, което показваше, че е шофирал със свален гюрук. И миришеше на одеколона си. Ммм.
— Ти си истинска почивка за уморените ми очи — каза той с усмивка. — Ела при мен.
— Цялата съм потна.
— Не си.
Тя остави кърпата и се притисна до него.
— Наистина изглеждаш щастлив.
— Имам добри новини. Но и приключение за теб.
— Кажи ми какво е, кажи.
— Какво ще кажеш да дойдеш с мен и Джеф на шпионска акция?
Лизи се засмя и отстъпи назад.
— Добре. Не е каквото очаквах, но какво пък, падам си по шпионирането.
Лейн свали сакото си и изчезна в дрешника. Когато се върна, носеше козирка за голф, бейзболна шапка на Университета на Кентъки и ушанка за ски.
— Ще избера това, което се крие зад врата номер две — каза тя, като посегна към бейзболната шапка.
Лейн сложи ужасния кошмар за ски върху главата си.
— Ще трябва да отидем с твоя пикап обаче.
— Няма проблем. Стига да не съм аз тази, която ще изглежда като Йети.
— Толкова ли е зле?
— Дори по-лошо.
Лейн сложи едната си ръка на кръста и вдигна другата във въздуха.
— Може би ще е по-добре да взема някоя от шапките на сестра ми за дербито.
— Чудесно, така почти никой няма да те забележи.
Тя влезе в дрешника и веднага се върна.
— Нали имаше и една шапка на „Орлите“?
— Да, но исках да помислиш, че съм сладък.
Лизи го прегърна и се притисна към него.
— Винаги мисля, че си сладък. И секси.
Ръцете му се плъзнаха към кръста й и той изръмжа неясно:
— Сеганеевремезатова. Неевремезатова.
— Какво?
Той я целуна силно, притискайки я към тялото си, без да изпуска шапките. После изруга и отстъпи назад.
— Джеф ни чака.
— Добре, хайде тогава! Да вървим.
Беше хубаво да се смее, да се почувства свободна, да го види поне веднъж щастлив, сякаш всички проблеми на света вече не тежат върху раменете му. И да, в момента бе сексуално неудовлетворен, но това също бе по свой начин ободряващо.
— И така, какво става? — попита тя, когато излязоха в коридора.
— Ами току-що се върнах от управлението на корпорацията и…
Докато стигнат във фоайето, тя вече го гледаше с отворена уста.
— Значи има напредък. И ти си председател на управителния съвет?
— Ти си сгодена за човек, който наистина работи. За пръв път в живота си.
Той вдигна длан за поздрав и тя силно удари своята длан в неговата.
— Обичах те дори когато беше само играч на покер.
66
„Хубава жена“ — американски филм с Джулия Робъртс и Ричард Гиър, където тя играе проститутка, а той — бизнесмен, който поглъща изпаднали в затруднение компании. — Бел.р.
67
Втората поправка на Конституцията защитава правото да се съхранява и носи оръжие. — Бел.р.