— Техническият термин е „хазартна акула“. И да, разбирам, че не е работа, която носи високо заплащане — той вдигна пръст, — но ще изисква много време и усилия. Дори имам офис в центъра на града. Или тук. Някъде.
— А сега си и шпионин.
— Нула Нула Болдуин — старият му съквартирант ги чакаше до вратата. — Ето го Джеф, моя съучастник в престъплението. Или по-точно не престъпление, а данъчна отговорност.
Лизи прегърна Джеф за миг.
— И така, какво ще правим, момчета?
След няколко минути тримата седяха плътно един до друг на предната седалка на нейния пикап тойота и слизаха по хълма Ийстърли по алеята за персонала. Всички носеха шапки. Тя бе зад волана, Лейн бе притиснат по средата — на неудобното място между двете седалки, а главата му почти се удряше в тавана.
— Слез до долу и се скрий зад последния парник с лице към изхода — каза той. — И побързай, вече е пет без петнайсет.
— Кого чакаме?
— Ако съм прав, камериерката от горния етаж Тифании Тифании Тифании — обади се Джеф от другата страна на седалката.
— Какво? — Лизи се обърна изненадано към него. — Да не мислите, че краде тоалетна хартия?
— Истината е много по-лоша.
— Чакай, това е нейната кола! Зад нас.
Лизи кимна към огледалото за обратно виждане.
— Тръгва си рано — каза Лейн и изруга под нос. — Да й удържа ли петнайсет минути от заплатата?
— Като човек, запознат с финансовото ти положение, бих те посъветвал да го направиш — кимна Джеф.
Лизи поклати глава.
— Чакайте да се разберем. Правите всичко това, за да разберете дали работи до пет?
— Не спирай — каза Лейн. — Ще видим накъде ще завие.
— Имате ли някаква представа къде отива? — Лизи кимна към „Ривър Роуд“. — Чакай, знам какво да направя.
Тя зави надясно, като не бързаше да натиска педала на газта, което при допълнителните сто и осемдесет килограма в пикапа не беше просто стратегия.
Лизи тихо подсвирна.
— Чудесно, тръгна наляво. Дръжте се.
След като предупреди двамата си спътници, Лизи тръгна колкото можеше по-бързо по черния път, после спря така, че задницата поднесе и пикапът се завъртя в обратната посока, когато тя рязко натисна спирачките и едновременно с това бързо изви волана. Нечия глава се удари силно и някой изруга, но тя бе прекалено заета да се върне бързо на „Ривър Роуд“, така че малкият „Сатурн“ на Тифании Тифании Тифании да остане пред тях.
Докато стигнат светофарите при бензиностанцията „Шел“ на „Дорн Авеню“, между тях вече имаше две коли. Тифании Тифании Тифании зави наляво, продължи по шосето с четири платна… и не се отклони, докато не пресече „Броудсбъро Лейн“ — пътя, водещ към „Хил Топ“ и шосето „Хелоуин“. Пресече железопътната линия и зави по „Франклин“, където едно до друго се редяха кафенета и магазинчета на местни търговци.
След още четири пресечки Тифании Тифании Тифании спря на някакъв паркинг, а Лизи продължи. Тримата гледаха напред, сякаш заети със свои неща, с шапки, спуснати ниско над очите.
На следващия светофар Лизи сви бързо наляво, докато светлините бяха жълти и продължи по тясна уличка зад ресторантите и магазините. Спря, когато реши, че е приближила достатъчно, и наистина имаше голям късмет да намери свободно място за паркиране точно там.
— Хайде да тръгваме — нареди тя, като изключи двигателя и отвори вратата си. — И не забравяйте да кажете „Здрасти“ на кучетата.
— Какво? — попита Джеф, докато слизаше. — Какви кучета?
Лейн се измъкна от пикапа и козирува на Лизи.
— Ще правим каквото каже тя.
Лизи ги поведе по пътека, малко по-широка от раменете й. Малко преди да излязат на главната улица, тя внезапно спря.
— О, господи, ето я.
От другата страна на „Франклин авеню“ Тифании Тифании Тифании излезе от колата си и забърза между хората по тротоара. Лизи се наведе малко, скрита в сенките, за да види къде отива жената.
— Знаех си. Отива в „Синьото куче“. Хайде.
Лизи излезе на тротоара, по който бавно се разхождаха хора и само след Десетина метра се приведе над английски булдог, за когото медальонът, окачен на каишката му, съобщаваше, че се казва Бикс. Междувременно Тифании Тифании Тифании се намираше съвсем близо до тях, в кафенето, точно до огромното стъкло на витрината.
Ръкуваше се с висока афроамериканка.
— Това е репортерката, с която се срещнах — каза Лейн, докато двамата с Джеф също се навеждаха към Бикс. Тримата размахаха ръце към стопанина му, който им отвърна с помахване иззад витрината на съседния магазин. — Да, дава й нещо. Някакви документи.
68
„Сатурн“ (Saturn) — подразделение на американския концерн „Дженеръл Мотърс“, основано на 7 януари 1985-а на вълната на успеха на японските автомобили в САЩ. — Бел.р.