— Точно като на бутилките — той поклати глава. — Трябва да призная, къщата ви наистина е внушителна.
„Особено ако успеем да я запазим“, помисли Лейн с горчивина.
Дъждът започна точно когато стигнаха върха на хълма, но Лейн дори не забеляза, защото видя дълга черна лимузина, паркирана пред входа.
— Кой, по дяволите, е дошъл? — попита той на глас.
Джон излезе с багажа си, Лейн вдигна покрива и отиде при шофьора на лимузината.
Стъклото се смъкна, но човекът бе непознат.
— Мога ли да ви помогна? — попита Лейн.
— Здравейте, сър. Тук съм с Шантал Болдуин. Тя прибира нещата си.
Мамка му.
ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЕТА
— Не, няма да използвам опаковъчна хартия.
Лизи отваряше чекмеджетата с дрехи едно след друго и си мислеше: Не само няма да увивам нещата ти в проклета опаковъчна хартия, но имаш късмет, че не съм отворила прозореца, за да изхвърля всичко върху лимузината ти.
— Но гънките…
Лизи наклони глава към Шантал.
— … са най-малкият ви проблем. Хайде, размърдайте се, няма да правя всичко сама.
Шантал изглеждаше оскърбена, застанала до петте огромни пластмасови кутии с капаци, които Грета бе донесла.
— Знаете ли, аз обикновено не върша това.
— Така ли?
Лизи грабна една кутия и започна да слага в нея сгънати дрехи, без да ги подрежда — панталони, джинси, клинове. После се прехвърли към другото чекмедже. Бельо. Господи, спомни си как преглеждаше всички тези дрехи преди време, когато се бе промъкнала, за да сравни бельото, което бе намерила под леглото на Уилям Болдуин, с дрехите на Шантал.
Тя незабелязано хвърли поглед към тоалетката.
Кървавото петно върху светлия килим го нямаше.
Можеше само да си представя какво се е случило между Уилям и Шантал. Но това не беше нейна работа. Какво трябваше да направи? Да отпрати тази жена колкото може по-далеч от Лейн и от къщата.
Все едно плевя леха бръшлян, помисли тя. Махаш лошите растения, оставяш добрите.
— Започвайте да сгъвате окачените неща — нареди тя на жената. — Иначе ще ги нахвърлям в кутиите заедно със закачалките.
При тези думи Шантал наистина се раздвижи. Ръцете й отваряха стъклените врати и изваждаха дрехите една по една. Но поне ги струпваше накуп, така че можеха да бъдат изнесени.
Лизи пълнеше третата кутия, когато Лейн влезе в разкошния дрешник.
Шантал се обърна, погледна го и сложи ръка върху долната част на корема си.
Да, да, всички знаем, че си бременна, скъпа, помисли Лизи. Можем ли да го забравим?
— Това са мои неща — каза важно Шантал. — И ще ги прибера.
Сякаш беше Маги Смит.
Е, някой може би се нуждае от „Сникърс“, помисли Лизи наум. И това не е кралицата на красотата.
В края на краищата нямаше нужда да създава неприятности. Нямаше да подобри положението и Господ беше свидетел, че под този покрив вече имаше достатъчно неприятности.
— Да — каза Лейн, докато влизаше. — Наистина трябва да ги махнеш от къщата ми.
Той отиде до един от гардеробите със стъклени врати, отвори вратите и скри горната част на тялото си в подредените дрехи. Когато се появи отново, силните му ръце бяха пълни с разноцветни, скъпи коприни, тафта и органза.
— Джон! — извика той. — Трябват ни още един чифт ръце тук!
— Какво правиш! — спусна се към него Шантал. — Какво…
В дрешника влезе набит възрастен мъж, който носеше… о, абсолютно удивителни шорти за голф. Кой би помислил, че може да се шият дрехи с подобен десен. Трева?
— Здравейте всички — каза човекът с акцент от Средния запад и широка открита усмивка. — Как да ви помогна?
— Вземи малко дрехи и ги занеси долу в лимузината.
— Разбира се, синко.
— Не можете! Не можете! Аз не мога…
— О, а това е годеницата ми Лизи — Лейн се усмихна към Лизи. — Не мисля, че сте се срещали.
— Годеница! — Шантал тропна с високия си ток. — Годеница!
Тя наистина тропна отново. Лизи я погледна учудено. Винаги бе мислила, че това е запазена марка на сериала „Приятели“.
— Това е приятелят ми Джон — каза Лейн на Лизи. — Помниш, нали? Богът на зърното.
— Здравейте — Лизи помаха на човека. — Благодаря за помощта.
— Аз съм фермер, госпожо. Не ме е страх от работа.
Той погледна Шантал, която все още кипеше от ярост, мина покрай нея, отвори следващия гардероб и грабна двайсетина дълги рокли. Сякаш бе прегърнал дъга.
72
Маргарет Натали Дейм (Dame Margaret Natalie Smith), по-позната като Маги Смит, е английска киноактриса, носителка на „Златен глобус“, БАФТА и двукратна носителка на „Оскар“. Бел.р.