— Ако спечеля, Рикардо Монтеверди и онзи заем от „Проспект Тръст“ ще бъдат изчистени. Имаме петдесет процента шанс, защото Джеф ще оправи нещата в компанията. Господи, трябваше да го видиш в управлението. Той е… страхотен. Невероятен е. Няколко месеца няма да имаме големи печалби, но до края на годината? В разплащателните ни сметки ще има достатъчно пари и Мак няма защо да се тревожи откъде ще дойде зърното за кашата му.
— Не мога да повярвам, че си толкова спокоен — Лизи се засмя. Или може би изруга. Беше трудно да се различи звукът, който издаде. — Чувствам се ужасно, а мога само да стоя и да гледам отстрани.
— Знам какво правя. Единственото, за което се притеснявам, е късметът — това не може да се контролира. Но можеш да го компенсираш с умение. А това го имам в изобилие.
Тя вдигна ръце към лицето му.
— Толкова се гордея с теб.
— Още не съм спечелил.
— Не ме интересува какъв ще бъде резултатът — е, интересува ме. Просто… ти правиш каквото каза. Спасяваш семейството си. Грижиш се за бизнеса си. Ти… ти наистина си чудесен, знаеш ли?
Тя се притисна съм него, за да го целуне, а той се засмя тихо.
— Вече не съм своеволен плейбой, нали? Виждаш ли какво прави за човек любовта на добрата жена?
Те се целунаха бързо, после той я придърпа върху скута си. Тя обви ръце около врата му и се усмихна.
— Напълно — тя приглади косата на тила му. — И познай какво?
— Какво?
Лизи допря устни до ухото му.
— Независимо дали ще спечелиш, или ще изгубиш… тази вечер ще имаш късмет.
Лейн притисна кръста й с ръце, бедрата му се раздвижиха под нея. Когато той я целуна отново, тя го спря.
— По-добре да отиваме в игралната стая, преди да си се разсеял.
— Вече съм разсеян — каза сухо той. — Вярвай ми.
— Само помни — каза тихо тя, докато слизаше от скута му. — Колкото по-скоро приключиш… толкова по-скоро ще можем да отидем…
Лейн скочи от стола си, като едва не го събори. Той я хвана за ръката и я повлече към игралната стая, като тичаше бързо.
— Спри да ми губиш времето, жено! — каза той, а тя се засмя на глас. — За бога, трябва да играя покер…!
ГЛАВА ПЕТДЕСЕТА
Около половин час по-късно Лейн седеше на кръглата маса, покрита с филц през три стола от Ленгхе. Зрителите, по негласно споразумение на играчите, се бяха настанили на редица столове от другата страна, така че никой да не може да наднича над раменете на играчите. Лизи и мис Аврора седяха една до друга, Джеф бе до Лизи, а Гари Макадамс, управителят на голф игрището, седеше до мис Аврора.
Нямаше как да се преструват, че това не е от онези моменти, които неизбежно влизат в историята на Брадфордови, точно както когато един от предците на Лейн дал заем на Абрахам Линкълн, когато друг трябвало да гаси пожар с вода от водоноска или когато конете на Брадфордови финиширали на първо, второ и трето място на дербито през 1956 година.
Тази тройна победа донесла достатъчно средства на дядо му за цял нов обор в „Ред енд Блек“…
— Закъсняхме ли?
Лейн погледна към вратата.
— Мак, ти дойде.
— Мога ли да пропусна такова нещо?
Майстор дестилаторът влизаше с много хубава млада жена: „О, това е асистентката му“, помисли Лейн. Точно така.
— Мистър Ленгхе — каза Мак, приближавайки към групата. — Радвам се да ви видя отново.
— О, това е любимият ми дестилатор.
Двамата се прегърнаха и Мак каза:
— Това е моята приятелка и асистентка Бет Луис.
Докато Бет се запознаваше с всички, Лейн не можа да се сдържи да не намигне на Мак зад гърба й. Което му спечели неприличен знак с ръка от страна на Мак.
— Чакаме ли други? — попита Джон, когато всички се настаниха.
— Всички са тук — каза Лейн.
— Ези или тура?
— Ти си гостът, ти избираш.
— Ези.
Джон подхвърли монетата в центъра на масата.
— Ези. Аз раздавам пръв. Големият блайнд е сто, малкият блайнд — петдесет.
Лейн кимна и загледа Ленгхе, докато той разбъркваше картите. И двамата се бяха съгласили за случайно избрани стойности на червените, сините и жълтите чипове и двамата имаха еднакво количество от всеки цвят. Нямаше да могат да купуват нови, което означаваше, че ако чиповете свършат или някой не може да направи блайнд, играта приключва.
Лейн сложи червен чип като голям блайнд, Джон сложи син, след това Джон раздаде по две карти на всекиго. Щеше да последва залагане въз основа на картите, които всеки от тях държеше в ръце, и после раздаващият щеше да остави настрани една карта с лицето надолу, без да я гледа, и да обърне следващата карта с лицето нагоре. Щеше да последва ново залагане и така нататък, докато не се получи редица от пет карти, обърнати с лицето нагоре, които всеки от двамата би могъл да използва, за да образува поредица заедно с картите, които държи в ръцете си и не показва.
77
Голям и малък блайнд — преди да бъдат раздадени картите, първите двама играчи, вляво от раздаващия, правят залагания на сляпо. Те се наричат блайнд. Първият играч залага малък блайнд, а вторият залага двойно повече голям блайнд. — Бел.р.