Нюарк Харис бе последният от дълга върволица икономи и бе обучен в Бегшот Парк от другата страна на езерото или поне така бе чувал Самюел Ти. Англичанинът твърде много приличаше на Дейвид Сушей в ролята на Еркюл Поаро, беше досаден, облечен в безупречно изгладени панталони и демонстрираше лекото си неодобрение на американците, които обслужваше. В черния си костюм, бяла риза и черна вратовръзка изглеждаше така, сякаш е тук от самото построяване на къщата.
Уви, това бе само външен вид. Имаше още какво да учи.
— Винаги — усмихна се Самюел Ти. — Тук винаги ме очакват. Така че, ако ме извините, това е всичко.
Тъмните вежди на англичанина се стрелнаха нагоре, но Самюел Ти вече се обръщаше. Трапезарията беше вдясно и от нея до него достигна познат парфюм.
Каза си, че трябва да стои далеч. Но както обикновено, не успя.
Когато ставаше въпрос за младата Вирджиния Елизабет Болдуин, която скоро щеше да бъде Пфорд, никога не успяваше да стои дълго далеч от нея.
Това бе единственият недостатък на характера му.
Прекоси фоайето с под от черно-бели мраморни плочи и влезе в дългата и тясна стая със същия маниер, с който освободи иконома.
— Е, и това, ако не е романтично! Годениците заедно се наслаждават на сутрешната си закуска.
Ричард Пфорд вдигна рязко глава, която бе навел над препечения си хляб и яйцето. Джин не показа никаква реакция — поне не прекомерна. Но Самюел Ти се усмихна, като видя как кокалчетата на пръстите й, които стискаха чашката за кафе, побеляха — и за да я жегне още повече, извлече едва ли не удоволствие от това да й съобщи, че самоубийството на баща й вече е публично достояние.
Обаче жестокостта се удаваше повече на нея, отколкото на него.
И докато Ричард говореше за нещо, неговото съзнание регистрираше само дългата тъмна коса на Джин, която падаше върху копринената й блуза на цветя, шалът „Ермес“ — около раменете й, съвършената стойка на елегантното й тяло — върху стола „Чипъндейл“. Ефектът бе такъв, сякаш бе нарисувана от велик художник. Да, независимо какво можеше да се каже за морала й, тя винаги имаше вид на жена от класа. Заради костната структура. Заради превъзходството на Брадфордови. Заради красотата си.
— … покана скоро — говореше Ричард. — Очакваме да присъствате.
Самюел Ти погледна мъжа, който седеше срещу нея.
— О, става въпрос за сватбата ви? Или говорим за погребението на баща й? Обърках се.
— Говоря за сватбата.
— Е, за мен е чест да бъда в списъка, който без съмнение ще бъде ексклузивен като Уикипедия.
— Няма нужда да идваш — каза Джин тихо. — Знам, че си много зает.
Той погледна диамантения пръстен на пръста й и си помисли, че се е справила добре. Той със сигурност не би могъл да си позволи камък с такива размери, а съвсем не беше бедняк. Парите на семейство Пфорд бяха равни на тези на Брадфордови.
Така че, да, спасителната лодка, в която беше скочила, бе доста голяма. Но щеше да е по-безопасно за нея, ако се бе опитала да плува заедно с акулите.
— За нищо на света не бих пропуснал — прошепна Самюел Ти. — И съм сигурен, че дъщеря ти е очарована най-после да има баща.
Джин пребледня, но той отказа да се почувства зле. Като толкова много неща в живота на Джин, дъщеря й Амелия беше грешка, резултат от случайните й срещи с мъже в леглото, след като отиде в колежа — живо, дишащо лошо решение, на което, поне доколкото той разбираше, тя беше лош родител и чието съществуване едва признаваше.
Защо не можеше просто да я мрази, зачуди се Самюел Ти. Господ му е свидетел, че имаше достатъчно причини.
Омразата никога не е била проблем.
— Знаеш ли — каза провлечено Самюел Ти, — толкова ви завиждам на вас двамата. Бракът е много красиво нещо.
— Как върви разводът на Лейн? — запита Ричард. — Затова си тук, нали?
— Между другите неща. Нали знаеш, един от всеки три брака завършва с развод. Но това няма да сполети вас двамата. Прекрасно е човек да види истинска любов. Вие сте като маяк за всички ни.
Ричард повдигна вежди.
— Не мислех, че си от тези, на които би им харесало да се задомят и установят в живота.
— В момента не съм. Но мечтаното от мен момиче е някъде там. Просто го знам.
Това беше лъжа. За нещастие, то се женеше за този задник, с когото закусваше — а и думата, която най-добре би описала ролята на Джин в живота на Самюел Ти, беше „кошмар“. Но той щеше да й отвърне. Щеше да е там, когато тя върви по пътеката в църквата с този глупак, само за да си спомни каква бе реалността на тяхната връзка.
12
Дейвид Сушей, (David Suchet) е английски филмов, театрален и телевизионен актьор, носител на награда „Еми“, Сушей е известен най-вече със забележителното си превъплъщаване на телевизионния екран в образа на великия детектив Еркюл Поаро от романите на Агата Кристи. — Бел.р.
13
Томас Чипъндейл (1718–1779) е английски мебелист със силно влияние както в Англия, така и в Америка. — Бел.р.