— Съжалявам — каза с нисък гърлен глас и без акцент. — Търся Едуин Макалън? Имам интервю с него, но няма никого в офиса…
— Следвайте ме.
Настъпи пауза.
— О! — тя поклати глава. — Съжалявам. Аз само… както и да е, казвам се Бет. Бет Луис Искате ли, искате ли да дойда по друго време?
„Не“, помисли си той, когато косата й улови слабия ветрец и се отдели леко извита нагоре от рамото й.
„Всъщност… не искам да си тръгваш.“
— Не мога да се свържа с Едуард.
Лейн прекоси приемната на бизнес центъра и влезе в офиса на баща си — почувства се така, сякаш влезе в стая, пълна с насочени към него заредени оръжия. Кожата му настръхна предупредително, дланите му се свиха в юмруци и му се прииска просто да се завърти на пети и да излезе. Но пък, от друга страна, всичко това му се струваше дяволски странно. Слабите охранителни светлини осветяваха всичко и му придаваха зловещ вид, а призракът на Уилям Болдуин сякаш се криеше в сенките.
Лейн нямаше представа защо дойде тук. Колите на полицията вероятно вече спираха пред имението.
Поклати глава, когато погледът му се спря на царственото бюро и огромния, украсен с дърворезба, стол, който приличаше на трон. Подробностите бяха като декори от филм с Хъмфри Богарт. Кристална гарафа, пълна с бърбън с цвета на кехлибара, стоеше върху поднос, ведно с кристални чаши. Снимка на малката Вирджиния Елизабет в сребърна рамка. Кутията за кубински пури, които баща му обожаваше, бе в другия ъгъл на бюрото, заедно с лампата от „Тифани“. Имаше пакет цигари „Дънхил“ и златна запалка до пепелника от „Картие“. Нямаше нито компютър, нито документи. Телефонът бе съвременен, модерен и изглеждаше смален от стила и арогантността на другите предмети.
— Едва за втори път съм в този офис — прошепна той и погледна Лизи, която стоеше на прага. — Никога не съм завиждал на Едуард.
Докато тя оглеждаше подвързаните с кожа книги, дипломите и сертификатите от различни национални и международни организации, той откри, че вниманието му е съсредоточено върху нея: върху начина, по който косата й, изрусена от слънцето, улавя светлината; как гърдите й изпълват черното й поло; дългите й мускулести крака, изложени на показ от късите панталони.
Страстта се надигна у него.
— Лизи…
На прага застана Джеф.
— Окей, всички си тръгнаха. Сградата е празна, а адвокатът ти се върна в къщата, за да се срещне с полицията. Знаеш ли как да смениш кода на алармената инсталация? Защото щях да го направя, ако бях на твое място.
Лейн премигна, за да изчисти от ума си образа на голата Лизи върху бюрото, което е разчистил напълно.
— А, не знам, но ще помислим как да го сменим — изпъна схванатия си гръб. — Виж, можеш ли да ме ориентираш какво откри?
Джеф се огледа и като че ли не бе особено впечатлен от лукса.
— На повърхността преводите, които прегледах, изглеждат като обикновени плащания и задължения към различни банки. Но после се появиха тези огромни суми, погасяващи краткосрочни заеми — и първоначално това ме разтревожи. Като проследих преводите, открих, че по-голямата част от тях отиват в „УУБ Холдингс“, което се оказа „Уилям Уайът Болдуин Холдингс“. Вярвам, че това е случай на задбалансово финансиране, което е излязло от контрол, и вярвам още, че се класифицира като злоупотреба. Ключът? След като направих някои проучвания в интернет и поисках услуга от UBS, пак не можах да открия нищо за „УУБ Холдингс“, не открих дори къде се намира. Но мога да предположа кой е бил начело.
— Кучи син — измърмори Лейн. — Там са отишли и парите за домакинството. За колко говорим?
— Седемдесет и два милиона. Досега.
Лизи ахна, а Лейн поклати глава.
— По дяволите.
Лизи проговори първа.
— Чакай, а онова финансиране зад баланс…
— Задбалансово финансиране — Джеф потърка очи, сякаш имаше същото главоболие, каквото измъчваше Лейн. — В общи линии това означава да си играеш с капиталите на една компания, за да гарантираш дълга на друга. Ако втората компания банкрутира, банкерът очаква първата да плати. В този случай? Готов съм да се обзаложа, че парите, дадени назаем на „УУБХ“, са резултат на злоупотреба и когато е трябвало да се изплати заемът, парите на „Брадфорд Бърбън Къмпани“ са били използвани за изплащането му. Този вид кражби са по-малко очевидни от това сам да си напишеш корпоративен чек и да го осребриш.
— Над сто и четиридесет милиона? — Лейн скръсти ръце на гърдите си, защото бе завладян от гняв, който го подтикваше да срине офиса със земята. — Това ли е цялата сума? Сигурно се шегуваш.
27
UBS — първоначалното й название е „Пейн Уебър и Къмпани“ (PaineWebber and Company) — американска финансово-брокерска компания, основана през 1880 г. в Бостън от Алфред Пейн и Уолъс Уебър, закупена през 2000 г. от швейцарската банка UBS. — Бел.р.