— Наета сте.
Бет се поотдръпна назад и вдигна вежди. После неочаквано се засмя.
— Какво? Искам да кажа, о. Не очаквах…
— Имате четири години опит като секретарка на компания, притежаваща сгради и земя. Имате представителен външен вид, говорите добре и сте професионалистка. Не търся нищо по-различно всъщност.
— Не искате ли да погледнете препоръките ми?
Той сведе поглед към резюмето, което му бе дала.
— Да. Разбира се.
— Чакайте, това звучи така, сякаш се опитвам да ви разубедя… но съм толкова развълнувана. Благодаря ви. Няма да ви разочаровам.
Тя се изправи, той стори същото и се застави да не откъсва поглед от нейния — защото, ако им дадеше воля, очите му щяха да обхождат тялото й. Господи, беше висока — и това бе много привлекателно. Като дългата й коса. И очите й, които…
Боже. Вероятно я харесваше прекалено много, та да я наеме. Но пък бе наистина квалифицирана.
Протегна ръка през бюрото и каза:
— Добре дошли на борда.
Тя пое ръката му.
— Благодаря — промълви тя. — Няма да съжалявате.
Господи, надяваше се това да е вярно. Той не бе женен, тя може би не бе омъжена и двамата бяха възрастни… но, да, вероятно идеята да добавят към тази бъркотия и връзка работник/работодател не бе добра. Или по-скоро, да добавят първото към второто. Боже!
— Ще ви изпратя — поведе я през приемната към вратата и я отвори широко. — Можете ли да започнете…
— Утре? Да, мога.
— Добре.
Колата, паркирана на малкия, покрит с чакъл паркинг, беше киа на няколко години, но като приближи, видя, че е чиста и спретната отвътре, чиста отвън и без нито една драскотина.
Точно преди да седне зад кормилото, Бет вдигна поглед към него.
— Защо е толкова тихо? Искам да кажа, идвах тук като туристка — миналата година всъщност. Имаше толкова много хора наоколо дори през делничните дни.
— В траур сме. Вярвам, че сте чули.
— За? — поклати глава. — О, чакайте, да. Объркана съм. Разбира се. Смъртта на Уилям Болдуин. Съжалявам.
— Аз също. Ще се видим утре сутринта в девет?
— В девет. И отново благодаря.
Мак искаше да я гледа как потегля, но това действие бе подходящо за мъж, с когото тя излиза, а не за човек, който току-що я е наел. Обърна се и бе близо до вратата, когато реши, че няма нужда да седи още зад бюрото си.
Смени посоката и отиде до една външна сграда, около която имаше висок жив плет. Сградата нямаше прозорци, стените й не бяха измазани с хоросан, нито покрити с дърво, а със съвременна стоманена обшивка. Той извади карта пропуск, прокара я през четеца и чу ключалката да се превърта. Имаше преддверие с разни предпазни средства, обаче не си направи труда да се занимава с тях. Никога не си даваше труда, макар и другите да го правеха.
„За бога“, беше мислил винаги. Когато първите членове на семейство Брадфорд са произвеждали бърбъна си, не са имали нужда от такива неща. Произвеждали са го в гората и пак се е получавал прекрасен резултат.
Втора стъклена врата водеше към лаборатория, подобна на тези, които бихте могли да видите в някой център за медицински контрол. Но тук не изследваха и не лекуваха болести.
Тук той отглеждаше разни неща. Тайни неща, за които никой друг не можеше да знае.
Основният проблем беше, че всички съставки на бърбъна бяха необходими и важни, но само една бе наистина заменима. Ако предположим, че запазвате процентите в малца едни и същи, зърното си е зърно, ечемикът си е ечемик, ръжта си е ръж. Водоизточникът, който използваха, бе уникален за Кентъки, но количеството на водата не се променяше нито през годината, нито през годините, скалата въобще не се променяше. Дори буретата, направени от отделни дървета, бяха все от един и същи вид дъб.
Маята обаче беше нещо различно.
Макар винаги да бе от вида, наречен Saccharomyces cerevisiae, в това семейство имаше много различни сортове и в зависимост от това кой се използва за ферментирането на малца, ароматът на уискито може силно да варира. Да, етанолът винаги е страничен продукт от метаболитния процес, но се освобождаваха още безброй други съединения, докато захарите в малца бъдат погълнати от маята. Наречете го „алхимия“, наречете го „магия“, наречете го „ангелско докосване“, в зависимост от това каква мая използвате, продуктът ви може да варира от добър или превъзходен до… откровено епичен.
„ББК“ използваха една и съща мая за своя номер петнайсети, фамилния резерв, „Черната планина“ и различните марки „Брадфорд I“.
28
Saccharomyces cerevisiae — латинското название на бирената мая. Използва се още от античността в производството на алкохол и хлебарството. Смята се, че първоначално е извличана от ципата на гроздовите зърна. — Бел.р.