— Отишъл си първо при него, а после при Бабкок.
— Можеш ли да ме обвиниш?
— Каза ли ти Бабкок какво е направил баща ми с всичките тези пари? — Лейн поклати глава. — Няма значение. Ако ти беше казал, нямаше да си тук.
Умът на Лейн препускаше, той погледна бутилката алкохол, която държеше в ръка.
Поне знаеше къде може да намери малко пари в брой.
— Колко време ще ми купят десет милиона? — чу се да казва.
— Нямаш толкова…
— Млъкни и ми отговори на въпроса.
— Мога да ти дам още седмица. Но трябва да има превод. До утре следобед.
— Така дългът ще намалее до четиридесет и три милиона.
— Не. Това е цената, задето рискувам репутацията си заради семейство ти. Дългът ще остане същият.
Лейн хвърли гневен поглед през рамо.
— Какъв джентълмен.
Елегантният мъж поклати глава.
— Не е лично, мистър Болдуин. Бизнес. И заради бизнеса мога… да задържа нещата още седем дни.
— Което бе и първоначалният срок.
— Нещата се промениха.
„Разбира се, че са се променили“, помисли си Лейн.
— Ще имаш парите. Утре.
— Това ще бъде оценено както подобава.
След като му даде подробности къде трябва да внесе парите, Монтеверди се поклони и излезе. В тишината, която последва, Лейн извади телефона си.
Знаеше откъде да вземе парите. Но щеше да има нужда от помощ.
ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА
— Трябва да го направиш.
Едуард държеше слушалката до ухото си, гласът на брат му беше мрачен — такива бяха и новините. Всичко бе заминало. Сметките бяха източени. Някои дори закрити. Поколения богатство се бе изпарило.
— Едуард? Трябва да се видиш с нея.
По някаква причина Едуард огледа кухнята. Шелби бе до печката и бъркаше в тенджерата нещо, което ухаеше потресаващо добре.
— Едуард — Лейн изруга. — Ало?
Кичур коса се бе изплъзнал от конската опашка на Шелби и тя го прибра зад ухото си, сякаш я дразнеше, докато гледаше втренчено супата. Яхнията. Соса. Каквото там беше.
Беше сменила дънките си, но не и ботушите, ризата си, но не и връхната дреха. Винаги се обличаше топло, сякаш постоянно й беше студено.
Кога започна да забелязва такива дребни неща у нея?
— Чудесно — каза рязко Лейн. — Аз ще отида и ще се погрижа…
— Не — Едуард премести тежестта на тялото си върху другия крак и се обърна. — Ще вечерям и после ще отида.
— Преводът трябва да бъде направен до утре. Монтеверди ми даде номера на сметката. Ще ти го изпратя на есемес.
— Нямам мобилен телефон. Ще ти кажа къде да изпратиш подробностите за сметката.
— Чудесно. Има обаче и нещо друго — настъпи пауза. — Намериха нещо. От татко. Опитах се да ти се обадя.
— О? Останало е малко парченце от него? Има ли парична стойност? Трябва ни всяка помощ, която можем да получим.
— Защо говориш така?
— Току-що ми каза, че никъде не са останали пари, това бе основното. Показвам разумен оптимизъм, като се има предвид, че парите в брой са секнали.
Поредна пауза. После Лейн му каза какво бяха открили в лехата с бръшляна.
Едуард не каза нищо и брат му измърмори:
— Не ми се струваш изненадан. Като че ли нищо от това не те изненадва.
Погледът на Едуард се спря на дръпнатите завеси, които покриваха прозорците.
— Ало? — каза Лейн. — Знаел си, нали. Знаел си, че вече нямаме пари, нали?
— Имах известни подозрения.
— Кажи ми нещо. Колко беше застраховката живот на татко?
— Седемдесет и пет милиона — чу се Едуард да казва. — Сключена от компанията за неин ключов служител. Поне така стояха нещата, когато бях там, където ще трябва да отида сега. Ще ти се обадя.
Едуард затвори и си пое дълбоко дъх. Къщата се завъртя за миг, но с усилие на волята той се овладя.
— Трябва да вървя — каза.
Шелби хвърли поглед през рамо.
— Къде отиваш?
— По работа.
— Новата кобила, за която разговаря с Моуи и сина му ли?
— Да. Ще ми оставиш ли от вечерята? — тя повдигна вежди, а той усети болка в гърдите, сякаш бе прободен. — Моля те.
— Много ли ще закъснееш?
— Не мисля.
Едуард бе преполовил разстоянието до вратата, когато се сети, че няма кола. Поршето му събираше прах в гаражите на Ийстърли.
— Може ли да взема пикапа ти назаем? — попита.
— Няма ли да отидеш с Моуи или Джоуи? — той само сви рамене и Шелби поклати глава. — Той е развалина.
— Ще се справя. Глезенът ми вече е по-добре.
— Ключовете са на таблото, но не мисля…
— Благодаря ти.
30
Застраховка, която се прави от компанията, която плаща вноските и се облагодетелства от застраховката, като изплаща процент на застрахованото лице. — Бел. пр.