Частният „Ембраер Легаси 650“ на Джон Ленгхе се движеше бавно по пистата и Лейн натисна спирачките и изгаси двигателя. Докато чакаха, той мислеше за отношенията си с Джеф.
„Човече, ти си същият като баща си.“
Погледна Мак и каза:
— Трябваше да ти се обадя предварително и да ти кажа какво става. Но в момента ми се налага да мисля за толкова неща, че времето не ми стига и си скъсвам задника от работа.
Мак сви рамене.
— Както ти казах, нямаме проблеми, ако силозите ми са пълни. Но ми обясни нещо.
— Какво?
— Къде, по дяволите, са служителите от висшия мениджмънт? Не че тези копелета ми липсват, но вчера се свързах с гласовите пощи на всички. Всичките ли си ги уволнил? И можеше да направиш деня ми щастлив, като ми разкажеш как са плакали като бебета.
— Точно така. Да.
— Чакай — какво? Това беше шега, Лейн…
— Няма да се върнат скоро. Поне не в Ийстърли. А колкото до това какво правят в главния офис? Нямам представа… вероятно се канят да ме хвърлят от някой мост. Обаче са следващите в днешния ми списък, който е изпълнен със забавления.
Челюстта на Мак увисна, а Лейн слезе от колата и повдигна панталоните си. Реактивният самолет на Ленгхе бе подобен на онези, които сформираха флотилията от шест самолета на „Брадфорд Бърбън Къмпани“ и Лейн откри, че изчислява наум колко би получил за тях.
Трябваше да има шейсет милиона в цялата тази стомана и стъкло.
Обаче щеше да има нужда от брокери, за да осъществи продажбите. Човек не може просто да обяви на търг нещо като „Ембраер“.
Мак пристъпи пред него, а човек просто не можеше да мине през тяло, масивно като неговото.
— И така, кой управлява компанията?
— В момента? В този момент? — Лейн поднесе пръст към устните си и наклони глава като Дедпул. — А… никой. Да, ако паметта ми е достатъчно услужлива, никой не управлява.
— Лейн… по дяволите.
— Търсиш работа зад бюро? Защото аз наемам хората на работа. Квалификациите включват силна толерантност към игрите за власт, гардероб, пълен с ръчно ушити костюми, и липса на кръвна връзка със семейството. О, почакай. Такъв беше баща ми и вече сме заседнали в блатото. Така че сини дънки и добра горна дреха ще свършат работа. Кажи ми, все още ли играеш баскетбол?
Вратата на джета се отвори и стълбичката се спусна. Мъжът, който излезе, беше около шейсетгодишен, имаше здравото телосложение на бивш футболист, квадратна брадичка като на супергерой от комикс и беше облечен в къси панталони за голф и поло, за чието внимателно оглеждане вероятно щяхте да имате нужда от безопасни очила.
Беше като неонова факла на черен фон. Но на него някак си му подхождаше.
Но пък, от друга страна, когато струваш приблизително три милиарда долара, можеш да носиш, каквото пожелаеш.
Джон Ленгхе говореше по телефона, когато стигна до настилката пред хангара.
— … кацнах. Да. Добре, точно така…
Акцентът съвсем точно определяше рожденото му място като средните равнини, говореше бавно, както и крачеше. Но човек не трябваше да си позволява да бъде заблуден. Ленгхе контролираше шейсет процента от зърното — и фермите, производители на пшеница, както и петдесет процента от всички млекодайни крави. Той беше буквално Зърненият бог и не беше изненада, че не искаше да губи дори времето, което му е необходимо, за да слезе по стълбичката на самолета, след като можеше да прави бизнес.
— … ще бъда у дома по-късно тази вечер. И кажи на Роджър да не полива тревата. Това си е моя работа — какво? Да, знам, че му плащам и затова мога да му казвам какво да не прави. Обичам те. Какво? Разбира се, че ще приготвя свинските пържоли, скъпа. Трябва само да ме помолиш. Чао засега.
Окееееей, значи говореше със съпругата си по телефона.
— Момчета — извика той. — Неочаквана изненада.
Лейн го пресрещна на половината разстояние и му подаде ръка.
— Благодаря, че прие да се видиш с нас.
— Съжалявам за баща ти — Джон поклати глава. — Изгубих моя преди две години и още не съм го преодолял.
— Познаваш ли Мак, нашия майстор дестилатор?
— За пръв път го виждам лично — Джон се усмихна и потупа Мак по рамото. — Цяла вечност се наслаждавам на вашия бърбън.
Мак каза много и все подходящи неща. И после настъпи пауза.
— И така — Джон подръпна нагоре късите си панталони. — Преди около половин час ми се обадиха от вашия борд, синко. Искаш ли да говорим за това насаме?
36
The Embraer Legacy 600– марка американски самолети. Най-често частни, собственост на бизнес корпорации. — Бел.р.
37
Герой от едноименен американски филм, базиран на най-нестандартния антигерой на Marvel Comics, ДЕДПУЛ разказва историята за произхода на бившия агент на Специалните части, превърнал се в наемен убиец — Уейд Уилсън. Измамен военен експеримент го обезобразява, но му дава силата светкавично да се регенерира и той приема алтер егото Дедпул. — Бел.р.