— Мисля, че това е вярно.
— И знаеш ли какво, винаги съм се питал откъде е взел парите, които да инвестира в тези начинания. Предполагам, че сега, след като го няма, ще разбереш.
Лейн си взе шепа пуканки по-скоро по рефлекс и задъвка, макар да не усещаше никакъв вкус.
— Знаеш ли — измърмори, — винаги съм имал чувството, че мрази майка ми.
— Мисля, че затова бе твърдо решен да намери и други възможности. Искам да кажа, аз получавам предложения непрекъснато — от приятели, колеги, финансови съветници. И ги хвърлям в кошчето за боклук. Баща ти търсеше нещо, което да е негово, винаги търсеше почва под краката си. Аз? Аз просто киснех в „Аугуста“, защото игрището там ми харесва и обожавам голфа — Ленгхе сви мощните си рамене и шевовете на полото му се опънаха, за да задържат всичките тези мускули. — Животът е много по-забавен, ако сам си поливаш тревата. Просто го казвам.
Лейн замълча за малко, гледаше през овалното прозорче кафявозлатистите реактивни самолети на UPS, които излитаха един след друг в другата част на летището. Шарлмонт бе сгушен в средата на страната и това означаваше, че е съвършеният възел. Като „Брадфорд Бърбън Корпорейшън“ и „Сътън Дистилъри Корпорейшън“ UPS беше един от най-големите работодатели в града и щата.
Беше почти невъзможно да мисли, че бизнесът на семейството му може да се провали. Господи, имаше толкова много хора, които зависеха от него за чековете със заплатата си.
Никога досега не се бе замислял за това.
— Имаш ли някаква информация за тези начинания? — запита. — Някакви имена? Места? Един мой приятел преглежда сметките и откри разходите, но не откри нищо, когато потърси под името „WWB холдингс“.
— Баща ти говореше доста неясно, но все пак ми каза някои неща. Може да помисля и да ти изпратя имейл?
— Ще бъде страхотно.
— И така… какво мога да направя за вас, момчета? Съвсем сигурен съм, че не сте дошли тук за тази информация.
Лейн прочисти гърлото си.
— Е, както можеш да се досетиш… след като висшият мениджмънт е уволнен и върви разследване… аз ръководя бизнеса, който е в период на преход…
— От колко зърно на кредит имате нужда?
Заговори Мак.
— Шест месеца ще е добре.
Ленгхе подсвирна.
— Това е много.
— Ще ти дадем отлични условия — каза Лейн. — Голяма лихва и цял склад с бурета бърбън като гаранция. И помни, независимо какво ще се случи вътре в корпорацията, продуктът ни се продава добре и е гореща стока дори в момента. Парите прииждат и няма да са проблем в бъдеще.
Ленгхе изсумтя и човек направо виждаше на практика как се въртят машинките в мозъка му.
— Двамата с теб познаваме един и същи човек — каза той. — Боб Грийнблат?
— Инвестиционния банкер? — кимна Лейн. — Познавам го.
— Той казва, че си много добър на покер.
— Играл съм няколко пъти с него.
— Спечелил си пари от него — Ленгхе се облегна назад, усмихна се и избърса пръстите си в хартиената салфетка. — Не знам дали ти е известно, но аз си падам малко комарджия. Съпругата ми е добра християнка. Не одобрява, но си затваря очите.
Лейн присви очи.
— Какво точно имаш наум?
— Е, получих покана за бдението на баща ти. От иконома ти. Имейлът беше изненада, но със сигурност спестява парите за пощенската марка, така че това ми хареса. Както и да е, ще дойда в града заради поклонението и двамата ще можем да поиграем хазарт. Залогът може да е зърно. Ето как стоят нещата. Първата ми голяма поръчка дойде от твоето семейство — Ленгхе кимна към Мак. — И баща ти бе причината да я получа. Пътувах с автобус цели три щата, защото нямах пари за кола и Големият Мак, както го наричахме, се срещна с мен и двамата бързо станахме приятели. Поръча ми четвърт от първоначалното заявеното количество. После половината. След три години аз бях единственият му доставчик на зърно, а още по-късно и на ечемик.
— Баща ми винаги ви е уважавал — каза Мак.
— Чувството бе взаимно. Както и да е — вниманието му отново бе насочено към Лейн. — Мисля, че трябва да играем.
— Аз все още не разбирам.
Което не бе съвсем вярно. Не беше съвсем неопитен в производството на бърбън, но не беше и експерт. Зърно за шест месеца бе прекалено голям залог. И като се имаше предвид, че средствата му бяха деветдесет и девет процента вложени в „Брадфорд Бърбън Къмпани“, а тя бе здрава колкото и астматик в поле със слама, не знаеше откъде щеше да намери достатъчно пари в брой, за да влезе в играта.
— Ще ти осигуря зърно, ръж и ечемик за шест месеца безплатно, ако спечелиш.