— А ако изгубя?
— Тогава с времето ще ми платиш.
Лейн смръщи вежди.
— Виж, не искам да те разколебавам за сделка, която е изгодна за мен, но това не е справедливо. Ще получиш само онова, което и бездруго ти предложих.
— Първо, обичам предизвикателствата. Второ, интуицията ми казва, че се намираш в наистина много дълбока финансова дупка. Няма нужда да отричаш или потвърждаваш, но не мисля, че можеш да си позволиш да ми платиш сега или в близко бъдеще. И дори да имам сигурна лихва в хиляда бурета? Ще трябва да ги продадеш, за да може компанията да премине през това, защото без пари в брой от разни операции няма да имаш доходи, за да правиш плащания на търговците. Затова го правя. Е, има и още една причина.
— И каква е тя?
Ленгхе сви рамене.
— Всъщност семейството ти прави най-добрия бърбън на планетата. Печеля повече от милиард долара, така че мога да си позволя да помогна на компания, която ми осигурява любимата напитка — наведе се напред и се усмихна. — А това, че мога да го направя, е значително по-ценно от възможността да вляза в някой клуб. Повярвай ми.
Джин влезе в официалната оранжерия на Ийстърли и вдъхна сладкия аромат на хиацинти и прекрасни лилии, изпълнил гъстия влажен въздух. В другия край на помещението с висок таван и стъклени стени, до лехите с цветя и орхидеи, клечеше бъдещата й снаха, заровила ръце в земята и с петно отзад на късите панталони в цвят каки. Лизи не бе гримирана, косата й бе завързана отзад с ластик.
Наистина градинарката скоро щеше да й стане роднина. Лейн щеше да се ожени за нея и Джин предполагаше, като се има предвид колко притворна бе първата му съпруга Шантал, че дори някое домашно животно щеше да бъде по-добро от нея.
— Наистина си работлива.
Лизи хвърли поглед през рамо, без да помръдне ръце.
— О, здравей.
— Да — Джин прочисти гърлото си. — И аз исках да кажа „здравей“.
— Имаш ли нужда от нещо?
— Всъщност да. Искам ти да се погрижиш за цветята на сватбата и приема ми. Ще изчакаме да минат посещенията за смъртта на баща ми, така че сватбата ще се състои в събота след сключването на брака в петък. Знам, че предизвестието е кратко, но ти със сигурност ще можеш да се справиш.
Лизи потърка дланите си, с което свали от тях само едрата мръсотия, и се обърна към Джин.
— Говори ли с Лейн за това?
— Защо да го правя? Това е моята къща. Моят прием. Той не ми е баща.
— Мислех за всичките финансови предизвикателства…
— Слонова кост и праскова като цветове. И преди да ми заговориш за цената, приемът ще е малък, само четиристотин души. Така ще имаме най-много четиридесет маси в градината. О, можеш ли също така да се погрижиш за поръчката на масите и столовете? Още — палатка, сребърни прибори и чаши. Нямам доверие на мистър Харис. А мис Аврора ще се погрижи за храната.
— Кой ще плати всичко това?
— Моля?
— Тук говорим за събитие, струващо седемдесет и пет хиляди долара. В добавка към всичко това ще имаш нужда от хора, които да паркират автомобилите и автобусите. Мис Аврора ще има нужда от помощ в кухнята. Кой ще плати?
Джин отвори уста. После си спомни, че Розалинда е мъртва. Така че нямаше смисъл да казва нейното име.
— Ние ще платим — вирна брадичка. — Ето как ще бъдат покрити разноските.
— Мисля, че е по-добре да говориш с Лейн — Лизи вдигна мръсните си длани. — И ще ти кажа само това. Ако той реши, че може да си позволи всичко това в този момент? Ще бъда щастлива да помогна с каквото мога, за да се случи.
Джин разпери пръсти и огледа маникюра си. Нямаше обелени места. Лакът беше перфектен. Червен като кръв и блестящ като нова монета.
— Може и да спиш с брат ми, скъпа, но нека не избързваме, а? Все още си част от персонала и като такава това не е твоя работа, нали?
Да, имаше… проблеми… но едно малко събиране със сигурност нямаше да накара банката да фалира? А и тези разходи бяха необходими. Тя беше Брадфорд, за бога.
Лизи извърна поглед, смръщила вежди. Когато се обърна отново с лице към Джин, заговори спокойно:
— Само за да сме наясно аз и ти, да, може и да съм от персонала, но нямам нужда от нещо, което да ме отрезви, за разлика от теб. Много добре знам каква е ситуацията, в която се намира това домакинство и ако ще се почувстваш по-добре, като разиграваш сценки от „Имението Даунтън“ с мен, чудесно. Но това няма да промени реалността, а тя е, че твоят „скромен“ сватбен прием е повече, отколкото можеш да си позволиш в момента. И няма да поръчам дори и глухарче без разрешението на брат ти.
39
„Имението Даунтън“ (оригинално заглавие: Downton Abbey, на английски: Абатство Даунтън) е британски драматичен сериал, създаден от Джулиан Фелоуз и копродуциран от Carnival Films и Masterpiece. Първото му излъчване бе по телевизия ITV в Обединеното кралство на 26 септември 2010 г. — Бел.р.