Джин усети как клоновете на голямото й семейство се забиват в гърба й.
— Е, аз никога…
— Здравей, майко.
Безгрижният глас беше като чук, който я удари отзад по врата. Джин не се обърна веднага. Фокусира се в стъклото пред себе си, за да види кой се приближава отзад. Лицето, което се отрази в стъклото, се беше променило от септември, когато го видя за последен път. Цветът бе същият, а дългата и тъмна коса бе същата като тази на Джин — И да, изражението бе каквото го помнеше. Но скулите изглеждаха по-високи — или заради процеса на съзряване, или защото Амелия бе изгубила тегло. Което никога не бе нещо лошо.
Джин се обърна. Дъщеря й бе облечена в плътно прилепнали дънки, които караха краката й да изглеждат като сламки, черна блуза от „Шанел“ с бяла яка и маншети и ниски обувки марка „Тори Бърч“.
Без значение какво беше държанието й, тя изглеждаше като дошла тук право от улиците на Париж.
— Амелия. Какво правиш у дома?
— И аз се радвам да те видя.
Джин хвърли поглед през рамо, отиде при Лизи с намерението да й каже да си върви, но тя вече бе излязла през една от задните врати в градината, която се затвори с тихо изщракване.
За миг умът на Джин се изпълни с образи на растящата й дъщеря и тук и сега бяха заменени от там и тогава. Миналото обаче не можеше да поправи сегашното им отчуждение, разстоянието и враждебността, които години наред бяха подхранвани от това, че Джин се бе държала по-скоро като сестра, отколкото като майка. Омразна сестра.
Макар че за нея бе доста по-сложно от това.
Напоследък обаче нещата бяха по-спокойни. Но пък, от друга страна, Амелия бе изпратена в „Хочкис“ не само за да продължи образованието си, но и за да се успокои бурята, която се разравяше всеки път, когато двете с Джин бяха в една стая.
— Е, винаги е прекрасно да си у дома…
— Така ли?
— … но това е изненада. Не знаех, че лятната ваканция започва толкова рано.
— Не започва. Изритаха ме от училището. И преди да си се опитала да ми говориш като родител, мога ли да ти напомня, че само следвам твоя пример?
Джин погледна нагоре, сякаш за да потърси сили, а стъкленият таван й позволи да види синьото небе и облаците.
Наистина, да си родител щеше да е много по-лесно, ако имаше някакъв утвърден стандарт. Да кажем, положителен стандарт.
— Ще се настаня в стаята си — заяви Амелия и се обърна. — А тази вечер ще се срещна за вечеря с приятели. Не се тревожи. Един от тях е на двайсет и пет и има ферари. Ще съм добре.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТА
Лейн влезе в Ийстърли, но не стигна далеч. Мистър Харис, икономът, излезе с широки крачки от трапезарията с поднос в ръце. На него имаше половин дузина objets d’art от чисто сребро, включително и купа за бонбони от „Картие“, поставена в извитата опашка на сребърен шаран, който бе с главата надолу.
Обаче англичанинът не идваше при него, за да поговорят за плановете му за лъскане на среброто.
— О, много добре, сър. Тъкмо ви търсех. Имате посетител. Помощник-шериф Рамзи е в кухнята.
— Да, видях колата му отпред.
— Също така съобщенията за часовете, в които хората ще могат да поседят до ковчега на баща ви, са разпратени. Имейлите бяха необходими заради ограниченията на времето. Бих предпочел пощата, разбира се. Отговорите започнаха да идват и вярвам, че ще останете доволен от броя на онези, които ще дойдат.
През главата на Лейн преминаха три неща едно след друго: надяваше се гостите да не ядат и пият много, чудеше се какво ще кажат хората, ако организират бар, на който да се оставят пари, Господи, преди никога не бе мислил колко ще бъдат разходите на глава.
Осъзна, че икономът го гледа с очакване и каза:
— Съжалявам, какво каза?
— Имаме и нов човек в домакинството.
Икономът млъкна, като че ли бе обиден от хода на мислите на Лейн и за отмъщение щеше да го накара да говори.
— И кой е той? Смъртта? Не, чакай. Бърни Мейдоф, на когото от затвора са позволили да излиза, за да работи. Крампус — не, сега не е сезонът.
— Мис Амелия се върна. Пристигна с такси преди десет минути, с багаж. Позволих си свободата да оставя чантите в стаята й.
Лейн смръщи вежди.
— Лятната ваканция започна ли вече? Къде е тя?
— Предполагам, че е отишла да намери майка си.
40
Тори Бърч (Tory Burch) е американска модна дизайнерка, бизнес дама и виден филантроп, спечелила множество модни награди. — Бел.р.
42
Бърнард Мейдоф (р. 1938) — американски бизнесмен, създател на най-голямата пирамида в света, която се сгромолясва през ноември-декември 2008 г. в САЩ. — Бел. пр.
43
Антропоморфична фолклорна фигура с рога, описвана като полукоза, полудемон, която по Коледа наказва непослушните деца. — Бел. пр.