— Значи облакът във формата на гъба от взрива скоро ще покрие хоризонта. Благодаря, мистър Харис.
— За мен е удоволствие, сър.
По някаква причина, както и да произнесеше тези думи, те винаги звучаха като „майната ти“. Което караше човек да свали черната му вратовръзка и…
Не. Достатъчно трупове, дори хипотетични.
Лейн престана да мисли за каквото и да било, прекоси фоайето и влезе в белия и чист коридор, който водеше към кухнята. Като стигна до офиса на Розалинда Фрийланд, спря и проследи с пръсти полицейския печат, който все още държеше вратата затворена.
Фактът, че не го пускаха вътре, бе емблематичен за това, в което се бе превърнал целият му живот.
Може би Джеф беше прав. Може би не можеше да държи всичко това под похлупак. Може би светът наистина не бе такъв, какъвто е бил по времето на дядо му и дори на баща му — времена, когато семействата като тяхното са имали силата да се предпазват.
И честно, защо заради баща си да разваля отношения, които имат значение за него.
— Здравейте, сър.
Вдигна поглед. Русокоса жена в камериерска униформа излизаше от пералното помещение, а на ръката й бяха преметнати дълги хавлии от най-фин памук.
— Аз съм Тифании Тифании Тифании — каза тя. — С две „и“-та.
— Да, разбира се. Как си?
— Грижа се добре за приятеля ви Джеф. Той работи толкова много — пауза. — Има ли нещо, което мога да направя за вас?
— Не, благодаря ти — с изключение на чисти завивки не искаше нищо друго. И никога нямаше да иска. — Сигурен съм обаче, че старият ми съквартирант оценява личното обслужване.
— Е, ще ми кажете, ако има нещо, нали?
Тя се отдалечи с шумолене на полите, а той се сети за първия сезон на „Зловеща семейна история“, където камериерката беше понякога стара, понякога — млада. Тази тук определено бе млада. Добрата новина? Джеф поне можеше да разтовари част от стреса. И Тифании Тифании Тифании не беше призрак, който ще се превърне в старица в най-неподходящия момент.
„Човече, ти си също като баща си.“
— Не, не съм.
Като влезе в голямата и професионална кухня, Лейн подуши пресните кифлички и завари мис Аврора и помощник-шерифа Рамзи да седят един до друг на столчета до гранитния плот, а между тях — две чаши с кафе и чиния кифлички. Помощник-шерифът беше в униформа, с пистолет на бедрото и радио на огромното рамо. Мис Аврора беше с престилка и широки сини панталони.
Изглеждаше по-слаба, отколкото бе в деня, когато той пристигна тук, помисли си мрачно Лейн.
— Добрутро — каза Лейн, отиде при Рамзи и двамата удариха разтворени длани за поздрав.
— На теб също.
— Има ли място за трети?
— Винаги — мис Аврора побутна към него празна чаша и стана, за да вземе джезвето от машината. — Ще ви оставя насаме вас двамата.
— Остани — каза Лейн и седна. — Моля те.
Господи, бе забравил колко огромен е Рамзи. Лейн бе висок един осемдесет и пет или шест, но до помощник-шерифа се чувстваше като кукла Барби.
— Докладът от аутопсията — Мич вдигна поглед. — Пръстът е на баща ти. Определено. Има белези по останките, които отговарят на следите по костта на намереното в предния ви двор.
— В такъв случай бил е убит — Лейн благодари с кимване за кафето, което бе плъзнато пред него. — Защото човек не би си причинил сам това.
— Знаеше ли, че баща ти е болен?
— Че нещо не бе наред с главата му ли? Да.
— Имал е рак на белия дроб.
Лейн бавно остави чашата.
— Моля?
— Баща ти е страдал от рак в напреднал стадий, който е имал метастази и в мозъка. Патологът каза, че са му оставали най-много още шест месеца и че много скоро болестта е щяла да повлияе на равновесието и движенията му до степен, при която е нямало да може да го скрие от другите.
— Онези цигари — погледна към мис Аврора. — Всичките онези проклети цигари.
— Внимавай какво говориш — каза тя. — Но винаги съм искала да ги спре. Аз не съм избрала доброволно рака си. Не знам някой да иска тази болест.
Лейн погледна Рамзи и запита:
— Възможно ли е да не е знаел? И от колко време го е имал?
Не че баща му би го удостоил с нещо като доклад за здравето си. По дяволите, като познаваше великия Уилям Болдуин, лесно беше да повярва, че е мислел да потисне болестта само с волята си.
— Аз самият зададох тези въпроси на патолога — Рамзи поклати глава. — Каза, че баща ти най-вероятно вече е проявявал симптоми. Не му е достигал въздух. Главоболия. Замаяност. Останките не показват да му е правена операция, нямаше отвор в гърдите, нищо, но това не означава, че не е бил на химиотерапия или че не е преминал лъчетерапия. Тялото беше в наистина лошо състояние. Взеха проби от тъканта и поръчаха да се направи токсикологичен анализ, макар че резултатите ще отнемат известно време.
44
„Зловеща семейна история“ (на английски: American Horror Story) е американски сериал на ужасите. Излъчването му започва на 5 октомври 2011 г. Сериалът е структуриран като антология — всеки сезон разказва отделна история. — Бел.р.