Лейн потърка лицето си.
— Тогава може и наистина да се е самоубил. Ако е знаел, че ще умре и не е искал да страда, може и да е скочил от онзи мост.
Ами пръста? Онзи пръстен? Фактът, че при всички акри, от които се състоеше имението, от всички скрити и открити места, нещото бе заровено точно под прозореца на майка му?
— А може и да е бил хвърлен — предположи помощник-шерифът. — Болестта не означава, че не е бил убит. В дробовете имаше вода, което доказва, че е бил жив и си е поел поне веднъж дъх, след като се е озовал във водата — Рамзи погледна мис Аврора. — Мем, съжалявам, че се налага да говоря за това толкова подробно.
Майката на Лейн само сви рамене.
— Нещата са такива, каквито са.
Лейн също погледна мис Аврора.
— През цялото това време бях в Ню Йорк. Ти забеляза ли нещо… различно у него?
Макар че каквото и да е било състоянието му, все още е изпитвал желание за секс. Поне според Шантал и бебето, което носеше.
Майка му поклати глава.
— Нищо не разбрах. Той отсъстваше много през последните два месеца. И знаеш ли, беше затворен в себе си. Ставаше много рано сутрин, отиваше в бизнес центъра и се връщаше у дома късно. Моите стаи са отзад и гледат към гаражите. Виждах шофьора да оставя колата в полунощ, понякога в един през нощта, или го виждах да минава на връщане от офиса. Така че не знам.
Рамзи заговори.
— С парите и връзките на семейството ти е можел да се лекува навсякъде из Щатите.
— Какво мислят от отдел „Убийства“? — запита Лейн.
Рамзи поклати глава.
— Подозират мръсна игра. Онзи пръст е ключът. Той променя всичко.
Лейн остана още малко и си побъбри с тях. После се извини, остави чашата си в мивката и тръгна нагоре по стълбището за персонала към втория етаж. Мис Аврора и Рамзи се познаваха още откакто помощник-шерифът бе в пелени и преди той често я посещаваше, когато не беше дежурен.
Рак.
Значи баща му е бил зает бавно да се самоубива с тютюн… преди някой да реши да ускори процеса и да се разплати с него.
Не бе за вярване.
Както обикновено, по време на сутрешните часове, след като членовете на семейството се бяха събудили и излезли от спалните си, в тази част на къщата работеше персоналът и той долавяше миризмата на почистващите препарати за тоалетните и прозорците, изкуствено създадени аромати на цитрусови плодове и мента — от които обаче носът го засърбяваше.
Отиде до стаята на баща си и му се стори нередно да не почука, преди да отвори вратата — макар той да бе мъртъв. Пристъпи в смълчаната и тъмна мъжка стая, отново почувства, че прави нещо нередно и без никаква причина хвърли поглед през рамо.
Имаше малко лични вещи по бюрото и нощните шкафчета, всичко бе съзнателно подредено и приличаше на декори, чието послание беше: „Богат и властен мъж полага главата си тук нощем“; всичко крещеше това — от завивките и възглавниците с монограм до подвързаните с кожа книги, ориенталските килими и редиците прозорци, сега скрити зад копринени завеси. Човек би помислил, че е в „Риц Карлтън“ в Ню Йорк, провинциално имение в Англия или замък в Италия.
Банята бе старомодна — мрамор и лята вана — но водопроводната инсталация бе нова, разполагаше и с великолепна стъклена душ-кабина, която заемаше половината от помещението и имаше шест слушалки и възможност за парна баня. Лейн спря, като видя халата за баня с монограма на баща си да виси на месинговата кука. После видя и комплекта му за бръснене с четката със златна дръжка и острия бръснач. Парчето кожа, с което точеше сребърното ножче. Сребърната чаша за вода. Четката за зъби.
Имаше две златни мивки, разделени от цяла миля мраморен плот, но майка му никога не използваше тази баня, дори когато бе свободна. А над плота имаше огледало с две вградени златни поставки за свещи.
Нямаше шкафче с лекарства.
Лейн се наведе и започна да отваря чекмеджетата. В първото имаше пакет презервативи и на него му се прииска да ги смачка, за което си имаше много причини. В следващото имаше сапун, клечки за уши, нормални ножчета за бръснене. От другата страна бяха подредени четки и гребени. Под мивката имаше тоалетна хартия, хартиени кърпички, вода за уста.
По някакъв начин му се стори странно, че баща му е използвал такива прозаични неща. Като всички други хора, които се приготвят да отидат на работа или да си легнат.