ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА
Метлата просто замете леко централната пътека на конюшнята и събра боклуците, а във въздуха се вдигнаха ситни прашинки сено. Едуард заобиколи боклука, а ноздрите на бременните кобили се подадоха през отворените вратички на боксовете, подушиха тениската му, погалиха се в лакътя му и подухнаха косата му. По челото му бе избила пот, струйка се стичаше по гърба му и изчезваше в хлабавия колан на дънките му. От време на време той спираше и избърсваше лице с ръка. Поговори с Джоуи, синът на Моуи, който разпръсваше тор в клетките. Погалваше нечия грациозна шия или приглаждаше нечия грива.
Усещаше как алкохолът избива през порите му, сякаш се маринова в него. Но макар че алкохолът кипеше в тялото му, наложи се два пъти да отпие от шишето с водка, иначе крайниците му трепереха.
— Работите много — дойде до него глас откъм далечния край.
Едуард спря и се опита да хвърли поглед през рамо. Но тялото не му позволи да завърти глава, затова се обърна, като използваше метлата за опора.
Примижа срещу слънчевата светлина и запита:
— Кой е?
— Детектив Меримак. От полицейското управление в Шарлмонт.
Чуха се остри стъпки по бетона и когато спряха пред него, полицаят разтвори портмонето си и му показа личната си карта и значката си.
— Чудех се дали не мога да ви задам няколко въпроса. Просто формалност.
Едуард премести поглед от документите към лицето, което отговаряше на ламинираната снимка. Меримак бе афроамериканец с ниско подстригана коса, силна челюст и огромни длани, които предполагаха, че някога е бил спортист. Носеше яркобяла риза с кръста на полицейското управление в Шарлмонт на ръкава, хубави панталони и кожени обувки с гумени подметки, които накараха Едуард да мисли, че понякога му се налага да догонва някого.
— С какво мога да ви помогна, детектив?
Меримак прибра документите си.
— Искате ли да отидем някъде, където ще можете да седнете, докато говорим? Насаме.
— Тук ми е достатъчно добре — Едуард закуцука към бала сено и седна. — Няма никой друг в този хамбар. И ако искате, можете да обърнете кофата и да седнете върху нея.
Меримак поклати глава. Усмихна се. Огледа се.
— Доста пространство имате тук. И много красиви коне.
— Залагате ли на конни надбягвания?
— Само малки суми. Не като вас, сигурен съм.
— Аз не залагам. Вече не.
— Дори на собствените си коне?
— Особено на тях. И така, какво мога да направя за вас?
Детективът отиде до бокса, чиято горна половина бе затворена.
— О! Това се казва красавец!
Едуард поклати глава.
— Не бих се приближавал много, ако бях на ваше…
Небеканзер оголи зъби и се втурна към решетките, а Меримак се завъртя като пумпал в обратна посока и с танцова стъпка, по-добра от тази на Савион Гловър, стигна до стоманената врата в края на конюшнята. Тогава Едуард каза:
— Не познавате конете, нали?
— А… не — изправи се и прибра ризата си в панталоните. — Не, не съм.
— Е, когато влезете в конюшня с отворени боксове и само един е затворен, вероятно за това има основателна причина.
Меримак поклати глава по посока на огромния жребец, който крачеше напред-назад в бокса си, като че ли искаше да излезе.
— Кажете ми, че никой не го язди.
— Само аз. А аз нямам какво да губя.
— Вие? Можете да се качиш на седлото на гърба на този кон?
— Той е жребец, не просто кон. И да, мога. Когато реша да направя нещо, мога да направя така, че то да стане, дори с това тяло.
Меримак отново се съсредоточи върху него. Отново се усмихна.
— Така ли. Е, това сигурно помага на възстановяването Ви. Четох за Вашето…
— Моята нещастна ваканция? Да, онова, през което преминах, никога няма да бъде показано в Триваго. Но поне получих точки за редовен пътник за пътуването си дотам. Не и за връщането обаче. Трябваше да изпратят каквото бе останало от мен до база на армията, а после Еър Форс ме върнаха в Щатите.
— Не мога да си представя какво ви е било.
— Напротив, можете — Едуард се облегна на клетката и опъна краката си. — И така, какво мога да направя за вас?
— Чакайте, казахте, че Еър Форс са ви върнали у дома?
— Посланикът ни в Колумбия е приятел на семейството ми. Много ми помогна. Както и един помощник-шериф, който ми е приятел.
— Баща ви ли уреди да ви помогнат?
— Не.
— Не?
46
Савион Гловър (Savion Glover) — знаменит американски степ танцьор с новаторски стил. — Бел.р.
47
Триваго (Trivago) — немска технология, по която е създадена най-голямата търсачка за изгодни хотелски резервации. — Бел.р.